Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2008 18:07 - Храна за тялото, храна за душата
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1425 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 17.02.2008 18:42


Трябва да има и от двете.
Трябва човек да се грижи да има и от двете.. 

Може би това е ключът към прочутата максима: "Здрав дух в здраво тяло."
Не може би- това е.

Преди време (дори- до неотдавна..) като че ли предпочитах болестта, болнавостта- особено на тялото. Струваше ми се по-красива от здравото тяло, колкото и парадоксално да звучи (но някои ще ме разберат..)

Всъщност, давам си сметка, че бе така, защото болестта (и на тялото, и на душата) е времето за пречистване. А аз бях в такъв период точно, и затова й отдавах предпочитание..

Вече не. Нещата са по-различни. 
Болестта става излишна, ненужна в един момент.
Идва време да се излекуваш. И да можеш дори сам да лекуваш..

И вече можеш да имаш "здрав дух в здраво тяло", и то по един по-красив и осмислен в дълбочина начин, а не просто защото това е .."нормата", и иначе ще си извън нея. Не защото ти е дадено по рождение това здраве, а защото сам си го постигнал, преборил си се за него.

Съответно за теб става естествено да се грижиш и за двете, да набавяш и храна за тялото си, и храна за душата си.
Какво по-добро от това?

Аз наистина се грижа и за двете, вече без превес на едното над другото (в моя случай- без превес на духовната храна, за сметка на тази за тялото). 
Обичам да ям. И слава Богу, защото толкова страшни ми се виждат (и са!) отричането от храната, анорексията и сродните й хранителни разстройства. Понякога водят до смърт, а винаги- до тежки увреждания.

Така че много се радвам, че обичам да ям. :)
Но всъщност не ям повече, отколкото ми е необходимо- а то не е много..
И като се замисля- не прекалявам с нищо във физическо отношение.. Имам си мярка, така да се каже, вродена и лесна за изпълнение.
В живота си прекалявам само с емоциите си. 
Понякога.

А от друга страна, никога не съм преставала да търся и да намирам храна за душата, за духа си...

Затова и съм здрав човек всъщност :)




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anabel4o - Още цял век здраве ти желая! :)))...
17.02.2008 18:17
Още цял век здраве ти желая! :)))))))
цитирай
2. candysays - :))
17.02.2008 18:21
Благодаря ти, Анабелчо! Подобно ти желая и аз :-)))
цитирай
3. neanonimen - &
17.02.2008 19:07
Emotion Candy, congratulations!
цитирай
4. candysays - :)))
17.02.2008 20:07
Thanks, noanonymous! ;)
цитирай
5. azsymtoi - ***
18.02.2008 18:11
Радвам се, че си намерила баланса между здравия дух и здравото тяло! Поздравления! Аз съм със здраво тяло и дух, който непрекъснато е тревожен, тъжен, циничен. Циничноста ме пази на не се срина като руина на стар замък, тревожноста ме крепи да съм нащтрек във всеки един момент, а тъгата ме прави личност. Въпреки това, мисля, че съм абсолютно здрав защото нищо не може да влезе в моят свят, а това прави светът ми моята крепост.
цитирай
6. svetlan - Не преяждай, препивай! Внимавай ...
18.02.2008 19:10
Не преяждай, препивай! Внимавай само с емоциите - убиват, бавно
цитирай
7. diesirae - Mens sana
19.02.2008 10:34
in corpore sanum :)
цитирай
8. angelova - Пожелавам ти все така здрав дух и ...
20.02.2008 22:46
Пожелавам ти все така здрав дух и крепко здраве, Криси :)
Прегръдки и целувки от мен :)
цитирай
9. boris66 - boris66-candysays
22.02.2008 23:58
Болестта е за да се получи израстване и да не страда тялото повече ,да си приеме кармичните уроци и да изплати за всичко ,това и да започне нов живот!
цитирай
10. candysays - Re:
24.02.2008 19:43
@ azsymtoi- намерих го, наистина, макар и трудничко.. :) И на теб ти го желая! Тревожността на духа ми е до болка позната, и се лекувам от нея, макар че донякъде е полезна.. Необходима.. Особено ако си творец... :)

@ Светли, вече не преяждам, да препивам ми е трудно, дори когато пия повече, просто защото доста "нося" на пиене, въпреки крехкото си момичешко тегло ;)
Колкото до емоциите.. Прав си, така е.. Но все пак е красиво човек да прекалява понякога с тях...

@ diesirae, тъй, тъй :))) Древните са били много мъдри, нали? По-мъдри от доста наши съвременници..

@ Благодаря ти, Асе! И аз ти желая същото :)
Целувки и от мен!

@ Така е, Боби.. Поздрави :)

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2959496
Постинги: 684
Коментари: 8948
Гласове: 49934
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип
24. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/