Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2008 11:58 - Без рамки...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3427 Коментари: 29 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05.2008 16:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

..Толкова е ужасно всичко понякога.. А после пак е (или поне може да бъде) прекрасно..
И колкото и далеч напред да си стигнал по пътя, колкото и мъдрост и любов да си натрупал, и вътрешни, истински богатства, пак остава възможността да се объркаш в един хубав ден... Да загубиш усета за себе си, за всичко, за посоката, за Пътя, по който отдавна си поел.. Защото няма нищо окончателно на този свят, докато не си отидеш наистина.
It ain"t over, till it"s over.. както се пее в една песен.

Идва ден, в който каквото и да си постигнал, и дори без причина.., без да се е случило нещо (лошо, или каквото и да е), сякаш загубваш почва под краката си.. И усещаш как бавно полудяваш.. Побъркваш се, откачаш.. И минутите внезапно започват да тежат.. като преди.. и часовете.. Всичко.
И колкото и да се опитваш да се стегнеш, да се "вземеш в ръце", да се освестиш, просто не се получава.. Когато лудостта има корени в тебе, не си отива толкова лесно.. 
И пътя, по който си вървиш така добре иначе, уверено, дори успешно, изведнъж го губиш от зрението си, очертанията се размиват, прав ли е, грешен ли е- не можеш да видиш и да разбереш повече.. Перспективата, така ясна допреди малко, изведнъж се губи в мъгла.. И очите ти- премрежени от сълзи, и уморени от взиране (напред, и назад по пътя)- не могат да фокусират вече ясно нещата...

Да, това ми се случва понякога. Доста е неприятно. Болезнено. По "тъп" начин. Все едно с тъпо острие някой се опитва да нарани (отново!) сърцето ти..
Плаши ме това, че изпадам в такива моменти, кризи.. Но засега ме съпътстват. Все по-рядко, за щастие.. Но пак е много неприятно.
Просто тогава губя почва под краката си, метафорично казано. 
Добре, че някой ме обича (не само той, де, но все пак.. той е до мене ежедневно) и успява някак в крайна сметка да ме успокои и да ме измъкне от "блатото", в което ме завличат собствените ми демони.. Вътрешни бесове. Разпятия.. Несигурности..

Скука. Умора.

Нима не искаш да уловиш, да сложиш живота във някакви рамки, с разума си, с всичко научено дотук?.. Искаш да го окачиш- смислен и разбираем- като красива картина на импресионист, а не на някакъв абсурдист, на стената в стаята си, у дома.. 
(или поне аз искам)
Но то просто не става. Живота прелива от всякакви рамки... Като пълноводна река. И отнася всякакъв разум понякога.. Остава само чувството.

Дали не страдам от нещо? От някаква болест? От някаква лудост, макар и стаена и добре прикрита в ежедневието, така че да функционирам напълно нормално?.. 
Дори и да е така, това не ме плаши. Защото зная, че душата ми, сърцето ми са здрави, и истински, и ще се справят. С всякакви там лудости и бесове, които вилнеят на този свят. Все пак имам мъдрост и любов в сърцето си, това не е за подценяване..

И дори така да е- дори да страдам от нещо, дори да боледувам вътрешно от време на време, то това ме прави още по-красив и истински човек. Защото навярно знаете, има и бесове, които загрозяват човека..

П.С. Мисля, че доста хора имат такива моменти на слабост всъщност..
Повечето хора боледуват вътрешно понякога.. После някак им минава.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenris - всеки минава през това
05.05.2008 12:11
смятам, че е необходимо понякога, за да ни държи нащрек! По-лесно е като споделиш тази вътрешна болка, защото по-лесно минава!
цитирай
2. dadide - :)
05.05.2008 12:21
С тази изповед звучиш напълно нормална, истинска и преливаща от живот! Не слагай рамки и стени, защото те са преграда за бесовете, които всички ние "отглеждаме" в себе си :)
цитирай
3. candysays - fenris,
05.05.2008 12:33
да, явно така е- всеки минава през такива "черни" дни.. И наистина е по-леко като споделиш!

Поздрави! Радвам се, че се отби отново :*
цитирай
4. candysays - dadide..
05.05.2008 12:39
Липсваше ми вече наоколо! :))
Радвам се, че се мярна пак, и ти благодаря за написаното!
Знам аз за бесовете отдавна, аз имам една тактика спрямо тях- не им ставам проводник, и не стигат почти до външния свят чрез мене, просто ги пускам да се набеснеят вътре в мен, изстрадвам ги, изплаквам ги, преболедувам ги, така да се каже, и накрая си отиват.. Оставят ме на мира.
То е защото се опитвам да бъда чист човек, като ангел едва ли не.. :) А естествено невинаги се получава.

Едно е сигурно- човек ли си, от плът и кръв, роден, и знаещ, че един ден ще умре- объркването, болката и бесовете са неизбежни от време на време...
Това е част от човешкото, "твърде човешкото".. Така сме създадени, по нечия воля, или пък напълно произволно...
И все пак- нося у себе си този вроден стремеж- да подредя света и всичко останало в съзнанието и душата си, да търся, да откривам ред в хаоса (който е по-истински, неизбежно)- това е капана на разума, на разумното желание и порив за ред във всичко....

Уви, или ура- хаоса надделява. Пълноводната река..
цитирай
5. cefulesteven - Цената на развитието, на израст...
05.05.2008 12:46
Цената на развитието, на израстването.
Трябва да изгубиш основи под краката си, за да потърсиш начин да ги укрепиш.
Трябва да отстраниш покрива над главата си, да те вали дъжд и лъчи да те парят, за да надградиш следващ етаж.
Тежко на тези които не са преминали през това което описваш, не познават кратката несигурност и търсенето на сигурност, за да разберат, че нищо напълно сигурно, разума не познава.

:))))
цитирай
6. candysays - Zora,
05.05.2008 12:51
това, че не съм сама в това усещане, наистина ме успокоява. Макар че е тъжно.. да страдаме така..

Истината е, че почти на никой не му е лесно в този живот, и ежедневните усилия, които полагаме, за да върви всичко ОК (доколкото е възможно), компромисите, които правим всеки ден, неизбежно, битката, която водим, за да оцеляваме, мечтите и болките, които потискаме дълбоко в себе си, всичко това се натрупва и избухва в даден момент.. Колкото и да е неприятно.
Вътрешните усилия и да повдигаме духа си всеки ден, да сме в що-годе добро настроение, в нормално състояние, и да продължаваме по поетия път, напред, ден след ден, казвайки си, че сме добре, а вътрешно да се прокрадва съмнение дали наистина е така..
Всичко това много уморява наистина, изтощава "батериите", и един хубав ден ти се гади от всичко, и искаш да се махнеш от до болка познатите неща не другаде на земята, ами направо на Марс, ако може... Иде ти да виеш не срещу Луната, ами срещу Слънцето направо...

Ама на, трябва да се стягаме, и да вярваме.. Да сме оптимисти, нали така?
(то и от тия приказки може да ти се гади, и да откачаш, ама айде.. ;)
цитирай
7. candysays - Така е, Стеф,
05.05.2008 12:53
напълно си прав! Благодаря ти за мъдрите думи..

Поздрави и усмивки и от мен :)))*
цитирай
8. marinov - Абе какви са тия депресии?! :) Фреди ...
05.05.2008 13:49
Абе какви са тия депресии?! :) Фреди Меркюри има една велика песен - The Show Must Go On - там е истината. ;)
цитирай
9. krotalka - Много скучен ще е живота
05.05.2008 13:51
ако го оковем в рамки. В съмнението и търсенето е истината. Всеки който мисли, преминава през такива моменти. Понякога те ни помагат да преосмислим ценностната си система!

Поздрави за постинга!
цитирай
10. candysays - marinov,
05.05.2008 14:05
хубаво щеше да е да няма депресии, ама те са си част от живота, какво да се прави :)

Лошото (според мен) е, когато те връхлитат сякаш без причина.. Но причини винаги има.

Поздрави! И успех с шоуто ;)
цитирай
11. candysays - krotalka,
05.05.2008 14:08
аз сега нищо не преосмислям, не е от този вид болка това, което изпитвам.. Минала съм и през огъня на истинско страдание, и той ме е пречистил.
Това сега е излишно, не ме води напред, по-скоро е крачка назад.. Залитване.. Тъпа, смътна болка, както написах..

Но явно не мога без тези залитвания (назад) все още.. Дано това се промени.

Поздрави и на теб!
цитирай
12. viki11 - Страшно е само, когато нямаш информация и отговори.
05.05.2008 14:08
Аз смятам, че не е никаква лудост, просто страх от неизвестното и по-силна чувствителност. Трябва да има контрол над емоциите и да се бориш със страха. И да си дадеш сметка, че ги притежаваш, а повечето хора не. Въпрос на семейна среда и прочее. Чувстителните трява да растат при друг режим, за да са по-устойчиви. А тъпанарите трябва да работят над чувствата си, да ги засилват. Но никой у нас не се съобразява.
Приеми се такава, каквато си. Тогава е лесно.
цитирай
13. candysays - viki,
05.05.2008 14:37
приемам се, отдавна вече се приемам такава, каквато съм, както и приемам останалите такива, каквито са :)
Именно затова съм спокойна, че сърцето и душата ми са "здрави", както написах..
Наистина е по-лесно така! Много по-лесно..
цитирай
14. buboleche - и мен
05.05.2008 15:02
това ме е хванало в момента...но ще мине.:)
цитирай
15. candysays - Ох, Бубе,
05.05.2008 15:06
като чета и други са в същия "капан".. :(
Да не би нещо да е от пролетта, от смяната на времето и атмосферното налягане, от хормоните или витамините (и липсата им) ?!?

Кой знае ;)
Ще мине, да, това е единствената утеха..
За съжаление- до следващия път...
цитирай
16. cocolina - преди време бях чела една сериозна статистика:)
05.05.2008 16:05
за месец май , са присъщи най-много депресии, и всичко свързано с тях. Така че споко , с май ще си отиде и това "безвремие"..:)))) и после ще сме си пак като нови:) И на мен този месец ми е едно такова, променливо...
цитирай
17. candysays - Склонна съм да вярвам на тази статистика, cocolina.. :)
05.05.2008 16:17
Аз, като правило, през първото полугодие се чувствам по-зле и нехармонично, отколкото през второто (а септември пък ми е любимият месец!)

Но колко жалко е, че хората изпадат в депресии тъкмо през май! Когато природата е толкова красива, и жива.. И се събужда за нов живот..

Дано ни мине скоро :)
цитирай
18. cocolina - и това ще мине..:)
05.05.2008 16:42
Търпение му е майката...:)
цитирай
19. candysays - :)
05.05.2008 17:25
Мда... :))
цитирай
20. feminaslim2007 - За съжаление
05.05.2008 18:16
наистина се налага да минаваме и през това отвреме-навреме. За съжаление, но и за радост, бих казала. Защото освен, че страдаме и се чувстваме зле през това време, можем и да си направим равносметка и преценка. Това е нещо като катарзис за душата - на принципа: "За да изплуваш, първо трябва да стигнеш дъното! " , а в това има смисъл, колкото и странно да звучи.
От използваното 1 л. ; ед.ч. , мисля, става ясно, че и аз спадам към тази група.
Поздрави и повече :)))))))))))))))
цитирай
21. candysays - :)
05.05.2008 18:57
Благодаря ти, Феминка!

И на теб ти желая :))))*
цитирай
22. diamant1965 - Някои наричат това състояние ДЕ...
06.05.2008 00:43
Някои наричат това състояние ДЕПРЕСИЯ... Всъщност няма значение как ще го наречеш, мисля, че това е нещо нормално и твърде човешко. Просто част от живота и от развитието ни /в някои случаи, за съжаление, и от деградацията ни - ако не ни мине, т.е. ако не изплуваме!/ Мисля, обаче, че има хора, които никога не изпадат в подобни състояния, не изпитват колебания, съмнения, не се чувстват изгубени или тъжни, и...това ми изглежда по-страшно и...ненормално...
цитирай
23. candysays - Диамант,
06.05.2008 15:27
наистина е по-ненормално май да нямаш такива моменти!.. А дали наистина има такива хора.. знам ли? Понякога ми се струва, че има, но.. не сме в главите един на друг, че да знаем със сигурност ;)

Поздрави, мила! И повече хубави моменти и :)))*
цитирай
24. melsun - :)
06.05.2008 17:49
И аз съм така тези дни...тъй че...не си само ти!
Аз вече започвам да си го обяснявам с дъжда и дългата "почивка" :))
Поздрави! Всичко минава в крайна сметка...нищо, че някога пак ще се завърне! :))
цитирай
25. candysays - :))
06.05.2008 18:05
Мел, явно доста хора сме били в такова настроение тия дни.. :(
Не е ли идиотско, когато имаш -жадувани при това!- повече дни за почивка от работа, вместо да им се нарадваш, да ги изживееш пълноценно, и да си починеш като хората (и активно, не само пасивно!), да вземеш да се депресираш вместо това?! :(
Явно излизането от ежедневните рамки действа така на хората, на повечето хора, за съжаление..

Но- вече сме по-добре, нали? :)
Особено след снощния, наистина прекрасен концерт, на Music Idol! :)))
;)*
цитирай
26. melsun - :)
06.05.2008 18:11
На мен честно казано "празниците" ми действат много дезорганизиращо, разбиват ми целия ритъм!Аз нямах намерение да почивам толкова, но взех, че се разболях и се тръшнах у нас подсмърчаща и кашляща,а дъждът и това схлупено време ме довършиха.Утре ще ми е малко сложно да влезна в обичайния ритъм на ежедневието.
цитирай
27. candysays - Разбирам те напълно..
06.05.2008 18:15
И аз съм същата тия дни- кашляща и подсмърчаща ;) И лекуваща се..

Е, тогава ти желая бързо оздравяване, и лесно влизане в обичайния ритъм! :))
цитирай
28. melsun - И на теб! :) Всичко си има обясн...
06.05.2008 18:31
И на теб! :)
Всичко си има обяснение и първоизточник...тъй мисля! :)
цитирай
29. candysays - :)))
06.05.2008 19:00
И аз така мисля, Мелс! Наистина..

Лека и спокойно вечер ти желая!
Аз сега домакинствам ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739604
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип