2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6026 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 05.05.2008 16:22
..Толкова е ужасно всичко понякога.. А после пак е (или поне може да бъде) прекрасно..
И колкото и далеч напред да си стигнал по пътя, колкото и мъдрост и любов да си натрупал, и вътрешни, истински богатства, пак остава възможността да се объркаш в един хубав ден... Да загубиш усета за себе си, за всичко, за посоката, за Пътя, по който отдавна си поел.. Защото няма нищо окончателно на този свят, докато не си отидеш наистина.
It ain"t over, till it"s over.. както се пее в една песен.
Идва ден, в който каквото и да си постигнал, и дори без причина.., без да се е случило нещо (лошо, или каквото и да е), сякаш загубваш почва под краката си.. И усещаш как бавно полудяваш.. Побъркваш се, откачаш.. И минутите внезапно започват да тежат.. като преди.. и часовете.. Всичко.
И колкото и да се опитваш да се стегнеш, да се "вземеш в ръце", да се освестиш, просто не се получава.. Когато лудостта има корени в тебе, не си отива толкова лесно..
И пътя, по който си вървиш така добре иначе, уверено, дори успешно, изведнъж го губиш от зрението си, очертанията се размиват, прав ли е, грешен ли е- не можеш да видиш и да разбереш повече.. Перспективата, така ясна допреди малко, изведнъж се губи в мъгла.. И очите ти- премрежени от сълзи, и уморени от взиране (напред, и назад по пътя)- не могат да фокусират вече ясно нещата...
Да, това ми се случва понякога. Доста е неприятно. Болезнено. По "тъп" начин. Все едно с тъпо острие някой се опитва да нарани (отново!) сърцето ти..
Плаши ме това, че изпадам в такива моменти, кризи.. Но засега ме съпътстват. Все по-рядко, за щастие.. Но пак е много неприятно.
Просто тогава губя почва под краката си, метафорично казано.
Добре, че някой ме обича (не само той, де, но все пак.. той е до мене ежедневно) и успява някак в крайна сметка да ме успокои и да ме измъкне от "блатото", в което ме завличат собствените ми демони.. Вътрешни бесове. Разпятия.. Несигурности..
Скука. Умора.
Нима не искаш да уловиш, да сложиш живота във някакви рамки, с разума си, с всичко научено дотук?.. Искаш да го окачиш- смислен и разбираем- като красива картина на импресионист, а не на някакъв абсурдист, на стената в стаята си, у дома..
(или поне аз искам)
Но то просто не става. Живота прелива от всякакви рамки... Като пълноводна река. И отнася всякакъв разум понякога.. Остава само чувството.
Дали не страдам от нещо? От някаква болест? От някаква лудост, макар и стаена и добре прикрита в ежедневието, така че да функционирам напълно нормално?..
Дори и да е така, това не ме плаши. Защото зная, че душата ми, сърцето ми са здрави, и истински, и ще се справят. С всякакви там лудости и бесове, които вилнеят на този свят. Все пак имам мъдрост и любов в сърцето си, това не е за подценяване..
И дори така да е- дори да страдам от нещо, дори да боледувам вътрешно от време на време, то това ме прави още по-красив и истински човек. Защото навярно знаете, има и бесове, които загрозяват човека..
П.С. Мисля, че доста хора имат такива моменти на слабост всъщност..
Повечето хора боледуват вътрешно понякога.. После някак им минава.
Поздрави! Радвам се, че се отби отново :*
Радвам се, че се мярна пак, и ти благодаря за написаното!
Знам аз за бесовете отдавна, аз имам една тактика спрямо тях- не им ставам проводник, и не стигат почти до външния свят чрез мене, просто ги пускам да се набеснеят вътре в мен, изстрадвам ги, изплаквам ги, преболедувам ги, така да се каже, и накрая си отиват.. Оставят ме на мира.
То е защото се опитвам да бъда чист човек, като ангел едва ли не.. :) А естествено невинаги се получава.
Едно е сигурно- човек ли си, от плът и кръв, роден, и знаещ, че един ден ще умре- объркването, болката и бесовете са неизбежни от време на време...
Това е част от човешкото, "твърде човешкото".. Така сме създадени, по нечия воля, или пък напълно произволно...
И все пак- нося у себе си този вроден стремеж- да подредя света и всичко останало в съзнанието и душата си, да търся, да откривам ред в хаоса (който е по-истински, неизбежно)- това е капана на разума, на разумното желание и порив за ред във всичко....
Уви, или ура- хаоса надделява. Пълноводната река..
Трябва да изгубиш основи под краката си, за да потърсиш начин да ги укрепиш.
Трябва да отстраниш покрива над главата си, да те вали дъжд и лъчи да те парят, за да надградиш следващ етаж.
Тежко на тези които не са преминали през това което описваш, не познават кратката несигурност и търсенето на сигурност, за да разберат, че нищо напълно сигурно, разума не познава.
:))))
Истината е, че почти на никой не му е лесно в този живот, и ежедневните усилия, които полагаме, за да върви всичко ОК (доколкото е възможно), компромисите, които правим всеки ден, неизбежно, битката, която водим, за да оцеляваме, мечтите и болките, които потискаме дълбоко в себе си, всичко това се натрупва и избухва в даден момент.. Колкото и да е неприятно.
Вътрешните усилия и да повдигаме духа си всеки ден, да сме в що-годе добро настроение, в нормално състояние, и да продължаваме по поетия път, напред, ден след ден, казвайки си, че сме добре, а вътрешно да се прокрадва съмнение дали наистина е така..
Всичко това много уморява наистина, изтощава "батериите", и един хубав ден ти се гади от всичко, и искаш да се махнеш от до болка познатите неща не другаде на земята, ами направо на Марс, ако може... Иде ти да виеш не срещу Луната, ами срещу Слънцето направо...
Ама на, трябва да се стягаме, и да вярваме.. Да сме оптимисти, нали така?
(то и от тия приказки може да ти се гади, и да откачаш, ама айде.. ;)
Поздрави и усмивки и от мен :)))*
Поздрави за постинга!
Лошото (според мен) е, когато те връхлитат сякаш без причина.. Но причини винаги има.
Поздрави! И успех с шоуто ;)
Това сега е излишно, не ме води напред, по-скоро е крачка назад.. Залитване.. Тъпа, смътна болка, както написах..
Но явно не мога без тези залитвания (назад) все още.. Дано това се промени.
Поздрави и на теб!
Приеми се такава, каквато си. Тогава е лесно.
Именно затова съм спокойна, че сърцето и душата ми са "здрави", както написах..
Наистина е по-лесно така! Много по-лесно..
Да не би нещо да е от пролетта, от смяната на времето и атмосферното налягане, от хормоните или витамините (и липсата им) ?!?
Кой знае ;)
Ще мине, да, това е единствената утеха..
За съжаление- до следващия път...
Но колко жалко е, че хората изпадат в депресии тъкмо през май! Когато природата е толкова красива, и жива.. И се събужда за нов живот..
Дано ни мине скоро :)
От използваното 1 л. ; ед.ч. , мисля, става ясно, че и аз спадам към тази група.
Поздрави и повече :)))))))))))))))
И на теб ти желая :))))*
Поздрави, мила! И повече хубави моменти и :)))*
Аз вече започвам да си го обяснявам с дъжда и дългата "почивка" :))
Поздрави! Всичко минава в крайна сметка...нищо, че някога пак ще се завърне! :))
Не е ли идиотско, когато имаш -жадувани при това!- повече дни за почивка от работа, вместо да им се нарадваш, да ги изживееш пълноценно, и да си починеш като хората (и активно, не само пасивно!), да вземеш да се депресираш вместо това?! :(
Явно излизането от ежедневните рамки действа така на хората, на повечето хора, за съжаление..
Но- вече сме по-добре, нали? :)
Особено след снощния, наистина прекрасен концерт, на Music Idol! :)))
;)*
Е, тогава ти желая бързо оздравяване, и лесно влизане в обичайния ритъм! :))
Всичко си има обяснение и първоизточник...тъй мисля! :)
Лека и спокойно вечер ти желая!
Аз сега домакинствам ;)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...