Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2010 17:21 - Уран - бъдеще в сърцето и ума..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2969 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 25.06.2010 17:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Понеже днес като се прибирах от работа отново ме налегнаха "общочовешките" размисли, реших да напиша този постинг.
Аз съм родена на 4-то число от месеца, а според нумерологията то е подвластно на Уран, също както и Водолея - а аз също така съм с асцендент Водолей*. Накратко - нося у себе си нещо от характерното за подвастните на Уран личности..

..А едни от най-характерните неща за "подвластните на Уран" са: толерантност и визия, усет за бъдещето. У тези хора бъдещето е днес. Бъдещето е в сърцата и умовете/ съзнанията им. Виждала съм доказателства за това много пъти, включително у други хора, както и у себе си, и наистина вярвам в това.
Сега ми се пише за толерантността към Другия, към т.нар. "различни".. (В кавички, защото всеки е различен спрямо всеки друг и спрямо всички (останали).) И тъй като човек най-добре може да пише и споделя (мисли и чувства) от първо лице, единствено число - така ще направя и този път..

Аз лично дори не мога да си представя какво е да изпитваш нетърпимост и вследствие агресия към някой друг, различен от теб. На мен всички хора са ми интересни. Наистина. И обичам да общувам с всякакви, най-различни хора. Намирам с лекота общ език и тема за разговор с почти всички, с непознати хора - също. Много, много рядко се случва да изпитвам антипатия към някой човек, и да се изнервям от общуването с него/нея. Но тогава просто се отдалечавам, защото усещам, че няма да се получи комуникацията както трябва и забравям. И дотам. Не тая в себе си негативни чувства към никого, и съм абсолютно анти-злопаметен човек, въпреки че паметта ми иначе е отлична.

Честно казано, никой досега в живота ми не ми е натрапвал "различността" си и не ми е пречил с нея. Може и просто да имам късмет в това отношение, но мисля че по-скоро са редки изключения хората, на които им е натрапена някаква "различност" - чрез изнасилване или нещо подобно.. И след като никой не ми пречи и не ми се натрапва, не виждам защо и откъде накъде аз ще преча на някого да бъде себе си и това, което е и защо ще му натрапвам собствените си разбирания за нещата от живота и за това кое е "правилно" и кое не е..  Аз живея своя живот, както аз го разбирам и оставям другите да си живеят своя, както те си желаят и намират за добре. Както те го разбират.. Защото е ясно, че не може да сме еднакви. Душите ни, не само телата ни, са различни. Дори най-вече душите, бих казала.. От тях идват съществените различия. А и просто не ме интересува, не ме засяга как живеят другите всъщност - извън моя дом и моето семейство и най-близък кръг от хора.. Никога не ми е минавало дори през ум да съдя някого - когото и да е. За каквото и да е. И това ми се струва абсолютно нормално и естествено. "Толкоз просто и логично", както е казал поета.. Защо другите хора го правят? Не мога да си отговоря категорично на този въпрос. Не разбирам това истински.. И може никога да не разбера.

Според мен, същественото е един човек да е наясно със собствените си разбирания и воля, да се е "самоопределил" по някакъв начин по отношение на важните неща в живота и спрямо тях да живее, да действа и да взима своите категорични решения, а не да е объркан, люлеещ и колебаещ се и с това да подвежда онези, които си имат работа с него. Това е "мъжкото", достойното поведение - бъди ясен със себе си и с останалите. Не ги подвеждай. И обичай.. Това е достатъчно. Както пее Мартин Гор (Депеш Мод) в една своя песен: "трябва да даваш любов". Това е всичко. Най-важното. И според Христовия завет към човечеството. И за мен, като човек, като личност, като душевност - това е най-същественото, което ми е нужно да знам, да разбера за Другия. Ако той е такъв - ако дава любов някому, или на хората по принцип, или дори на животните, или на нещо, ако може да се посвещава, да отдава от живота си, от времето и чувствата си, ако може (и желае) да живее с достойнство и с някакви свои принципи  и ценности - не ме интересува оттам нататък какъв е, защо е такъв (за всяко нещо на този свят си има причина и обяснение, вярвам, но ние най-често не можем да знаем.. не виждаме всичко.. за разлика от Бог), откъде идва и накъде отива.. Просто го приемам. Наистина смятам, че умея това - да приемам хората такива, каквито са. Не искам да променям никого (съзнателно) или да уча и "поправям" никого (съзнателно). Ако се случи така - то ще е доброволна промяна на Другия и ще е за добро. Вярвам, че Бог намира път към сърцето на всеки.. Различен път. И някои неща просто не са моя работа. Не са наша работа.. Има време и начин за промяна за всеки от нас. Не може всички да сме на един акъл и на едно "дередже" - тук и сега..

Освен това за мен е очевидна истина, стара колкото света, колкото човечеството, че във всяка общност - в рамките на всяка раса, всяка група хора, всяка народност, всяка професия, всяко призвание и "всеки пол" (в кавички защото са само два де ;) има и прекрасни хора, истински Човеци по сърце, душа и (само)съзнание, както и такива, които не са.. цветя за мирисане, да речем. Във всяко стадо има мърша и черни овци. Но това не е повод да се заклеймяват и отричат "стадата". А ние всички сме част от някакво стадо. Даже от много стада - през различните етапи от живота си и според различните роли, които играем в него.. Няма как да е иначе. Няма истински "вълци-единаци" сред нас. Човекът е "обществено животно", както е написал още древния философ, и са единици сред милиардите онези, които виреят и живеят живота си извън рамките на която и да е група.. Може би само някои отшелници - но дори и те, бидейки наречени вече "отшелници" вече са част от една група - тази на отшелниците и хората оттам нататък им приписват разни общи характеристики, дори без да познават конкретните личности, само на базата на онова, което извиква обичайно в съзнанието (в човешката обща памет и "колективно несъзнавано") думата "отшелник".. (Това беше само един пример, но мисля - доста красноречив и обобщаващ :)

Та - чужди са ми всякакви заклеймявания, на каквито повечето хора са склонни, на базата на някакъв общ признак. Нужно, а и наистина интересно, ми е да познавам конкретния човек, личността, както и да общувам - за да си съставя мнение за него/нея. Но дори и тогава, когато разбера за този човек нещо, което не ми харесва, не споделям или не разбирам - аз не го/я/ съдя. Просто не мога да съдя другите хора. Може би това е дар от небесата - или по-точно от Уран :) - за хора като мен, не зная.. Само зная, че е така и че съм благодарна за това, че така чувствам нещата и че така разсъждавам. Смятам това за правилно и естествено. Поне от моята си гледна точка. Не бих наложила дори това като "правилното" за всички. И тук идва може би най-интересното, което ще споделя с вас днес, в този постинг - аз не издигам толерантността като лозунг, за мен дори тя не е ценност "на всяка цена". Не съдя (дори вътре в себе си) нетолерантните - към Другия, към различността. А това ми се струва най-добрия тест за толерантността :) Да е такава дори спрямо нетолерантните. Може и тях да не разбирам, нито тяхната агресия, както не разбирам например хомосексуалните, но не мога дори тях да съдя или "поправям". Те също са такива, каквито са - агресивни, нетолерантни. Често пъти - объркани и също нещастни.. На мен и те са ми интересни като хора. И зад техните разбирания и действия стоят някакви конкретни случки и причини, според мен. Така виждам нещата. И най-много да изпитвам съжаление. Нищо повече.. А съжаление, понякога огромно, изпитвам. Болка и състрадание също.. Огорчение. Но такъв е живота. Сблъсък на "различности". Всички сме в кюпа и сме "от един дол дренки". По някакъв начин. Вярвам в това. Вярвам още, че бъдещето принадлежи на толерантността между хората. Не зная защо, не мога да обясня тази си вяра. Тя е по-скоро предчувствие за бъдещето.. Нали ви казах - аз съм от хората, които носят Уран в сърцето и ума си.. Следователно - и визия, усет за бъдещето. В сърцето и ума.. :) Реших и днес да ги споделя..

* Между другото веднъж прочетох в една книга за астрология (на Линда Гудман беше), че 70% от гениите в света са с асцендент Водолей именно :)
--------------------------------------------

П.С. Този постинг и неговата тема нямат почти нищо общо с гей-парада, който ще се проведе утре в София..

P.P.S. Имаше през "90-те един филм, наречен "Играчка-плачка" - поздрав с едноименната песен на Бой Джордж към него - един наистина талантлив хомосексуалист, който много харесвам като творец и човек - въпреки своята хетеросексуалност.. Преди да сме каквито и да е, ние сме просто хора. Преди да се делим, има неща, които ни обединяват.. Винаги, вечно. Общочовешките неща. Или другояче казано - нещата от живота.





Тагове:   уран,


Гласувай:
13
0



1. universalnite1neo - :) Поздрави за позицията ! И аз съм на ...
25.06.2010 17:57
:) Поздрави за позицията ! И аз съм на мнение , че уникалността на всеки трябва да бъде уважена - това е истинският път към хармонията .
( Между другото - също съм с асцендент Водолей, много интересно ми беше да прочета характеристиката , благодаря за което ) .
цитирай
2. candysays - И аз ти благодаря за коментара, Нео :)
25.06.2010 18:06
Значи си приличаме с теб :)) Между другото, подвластни на четворката и Уран са не само родените на 4-то число, но и тези, родени на 13-ти или 22-ри от всеки месец..
Поздрави и заповядай пак!
цитирай
3. henzelski - Вместо коментар
25.06.2010 18:37
едно мое стихотворение, Канди, като се надявам да е по темата...;)

КАТЕГОРИЯ "ДРУГИ"

Другостта...
По-рядко приемана
и то лицемерно.
По-често отхвърляна...
Категорично!
Другостта...
Средно сведена
до безразличност.

Категория: Други...
Несъгласие с думи -
съвсем непривични,
понявга цинични,
но преживени
във бъдеще време.
И в несъгласие
с класиката.

Категория: Други...
Милиони заблуди
взривени
и разпилени
по белия лист.
Категория: Други...
Разтърсва света,
но той се крепи
на миналото.
Уви!

Категория: Други...
Да я отминем,
да я превием,
да я убием
с мълчание
не със куршуми.
Категория: Луди...

Другостта...
Няма място за други
във общността.

Поздрави за постинга!
цитирай
4. candysays - Благодаря ти за това твое стихотворение "вместо коментар", Краси :)
25.06.2010 19:29
Много е хубаво и точно! Благодаря..

цитирай
5. inel379 - Ако светът се придържаше истински към толерантността, отдавна щяхме да сме в друго измерение!:)
31.08.2010 01:17
Един урановец може да бъде непредсказуем, екстравагантен, необуздан и доста краен, както в защита на толерантността, така и на всяка нова идея визираща напредъка на човечеството и целяща неговото хуманизиране.
С ума си, той е 50 години напред!:)
Поздрав!:)
цитирай
6. candysays - Радвам се, че ти допадат темите на постингите ми :)
31.08.2010 13:36
И благодаря за коментарите! Поздрави :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2950269
Постинги: 684
Коментари: 8948
Гласове: 49928
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип
24. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/