Почти мина октомври.
11-ти, 14-ти, 19-ти..
"Нашите" дати - годишнини, нашите спомени..
А всичко започна с един разговор.
"В началото бе Словото", нали така?
Разговор, който започнах аз.
И не съжалявам.

Благодаря ти, че си до мен.
Рамо до рамо в живота,
в хубавите и "лошите" дни.

Благодаря ти, че ме приемаш такава,
каквато съм -
със слабите, и силните ми страни -
"и аз съм човек"..

/Благодаря и на блог.бг.
Аз си знам защо../

Ето я и "нашата песен"..

Пример за творба на една пречиста душа...
Коста

поздрави, Кенди

скъпа приятелко от Блог.бг :)

Бъди щастлива Криси!

ама това не е стихотворение! :))) Как ти хрумна че е? :) Просто поставях всяко изречение на нов ред..
Поздрави! И благодаря..

благодаря ви!!! От сърце :)))
:*

Колко се радвам, когато виждам как Словото твори Вселени! :)

Наистина е прекрасно, когато "Словото твори Вселени", както чудесно си казала!
И също така е прекрасно, когато си приеман и обичан от човека до себе си такъв, какъвто си, без уговорки и условности.. И когато можеш да се променяш по вътрешна логика, естествено, а не насила.
Поздрави, мила! :)

Нека мир и любов да царят в дома ви.

Зора :) Подобно и на теб!

Здраве, късмет и много, много любов ти желая, мило момиче!

Всичко най-добро и на теб! :)

Толкова е хубаво! Истинските неща в живота! Намерила си ги. Нека винаги са с теб!
Усмивки!

Мисля, че имам още да намирам :) Но се радвам, че наистина притежавам безпогрешен вътрешен ориентир за това кое е истински ценно в живота и кое - не..

Поздрави! :)