Не зная дали сте се замисляли над факта, че колкото повече хора живеят сами, необвързани (да речем - в най-общия смисъл) с някой друг, толкова повече ще има като тях. Елементарно е - или имаме двама самотници или една двойка, в която - да се надяваме - никой не се чувства сам или самотен. Или поне така е редно..
/Разбира се, за добро или не, винаги има място за самота в човешката душа, колкото и да е не-сама и свързана с други хора в живота си, но това е тема на друг разговор../

Не зная доколко самотата е по-голям или по-малък проблем в днешно време, в сравнение с минали епохи, но зная, че почти винаги е проблем за самотния човек.. Сега сме много повече - 7 милиарда, повече отколкото, когато и да било преди - или поне така твърдят официалните статистики. Но самотниците са не по-малко в света, със сигурност. Дори може би са повече. Особено на Запад, в т.нар. индустриални общества и развити страни. В големите градове.. Явно гъстотата на населението не значи качествени връзки между хората.

Та в този ред на мисли, искам да пожелая повече свързани помежду си хора на света и по-малко самота.. (Освен неизбежната...)

Анонимността в множеството не прави човека по – свободен. Прави го по-изгубен.

поздрави!:)

Присъединявам се към написаното от теб...

така си е.. Но това е положението в наши дни. В западната цивилизация.
Но все пак всеки може да намери начин сам за себе си да се свърже както трябва и както му е нужно с други хора..
Поздрави и от мен! :)

Радвам се, че се присъединяваш.. Благодаря, че прочете и коментира!
Всичко най-добро..

В селата все още хората поздравяват и приказват с непознати...защото са цял ден сами...

А защо да не отидем и по-натам, пожелавайки светът да стане като едно голямо щастливо семейство за всеки един човек! Дано!
Поздрави за положителния постинг, Кристина! :)

има много самотни жени и много самотни мъже и...някак си се разминават в изискванията си или вече в не знам какво ! А за някои самотата е избор, който според мен е гибелен !
Поздрави от мен и...чакам хубави новини !:)))

благодаря ти за коментара - съвсем на място е.. Разликата между общуването между хората в големите градове и малките населени места е наистина много голяма. За добро или зло, вече повечето хора по света живеят в първите..
Поздрави!

присъединявам се към твоето пожелание! Дано!
Сърдечни поздрави :)*

и аз не зная в какво се разминават.. но е жалко, че така се случва често :(
Дано започнат да се намират по-лесно.. нали светът ще се промени казват съвсем скоро - може пък да е за добро! :)
Поздрави и от мен.. и ще споделя, когато му дойде времето, непременно :))

Самотата, уединението (сред тълпата) или "натрапената" самота е Велик Урок, който Душата сама си избира :) Толкова необходим, колкото и една пълноценна или непълноценна връзка. Нека със смирение преминем по пътя си. Другото са мечти... за завръщане към Дома, тук е ... само временно - в изпитателния полигон :)))

Дали "Ангелски мисли на едно момиче" не би подхождало повече за заглавие на този постинг?
Коста

съгласна съм с теб, наистина.. Познавам (и обичам) и такива хора, които са избрали самотата за себе си, но е хубаво тя наистина да е въпрос на избор - ако ще и преди въплъщаването на Душата на този свят.. Не всички уроци се усвояват добре тук, за съжаление.. Има само намерения (винаги добри!), преди да се родим на Земята... А после - "каквото сабя покаже". Факт е, че самотата често е тежко изживяване за повечето хора (и души). Затова и писах, не че нещо ще се промени от няколко думи.. То това са Съдби.
Колкото до мечтите за завръщане у Дома - те се появяват най-вече, когато човек е нещастен тук, и не успява да се справи или да осъзнае добре мисията, да извърви пътя си. Избрания някога път.. Уроците изискват душевна сила.

Поздрави, учителко! :)

хубаво заглавие си ми предложил :))) Оценявам го, макар че няма да го сменя ;) Благодаря ти!