Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 01:25 - Книгата ми е вече факт! :)))
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3958 Коментари: 17 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Така хубаво е да си жив! Особено, когато си щастлив....

Най-сетне мога да ви съобщя радостната (най-вече за мен, но надявам се - не само!) вест, че книгата ми Планетата Земя е тъжно-синя вече е отпечатана и може да си я набавите, ако имате желание:

- или от сайта на издателството - ето тук: www.zstoyanov.com

- или лично от мен, тъй като част от тиража е при мене (пишете ми съобщение, ако предпочитате този начин)

Книгата се предлага и на книжната борса, откъдето някои книжарници биха могли да си я набавят. Но първо трябва да се заинтересуват, така че все още предстои зареждането по книжарници.

Ще се радвам на отзиви от онези, които прочетат книгата. Това, разбира се, е нещо важно за един автор... :)

Благодаря за вниманието! Всичко добро
и до скоро! :)))

П.С. Скоро ще публикувам и тук някои откъси от нея, и двата предговора, написани за книгата от Стефан Кръстев и Калин Терзийски.

Ето го моят предговор:

Защо планетата Земя е „тъжно-синя”?

Думи от автора (предговор)

Преведох така английската дума „blue”, която буквално означава синия цвят, а метафорично – тъжните състояния. Заглавието на този мой разказ, на който нарекох после и цялата книга, всъщност идва от една песен на Дейвид Бауи, която много харесвам и в която той пее:

Planet Earth is blue

And there’s nothing I can do”… 

Ясно е, че тук не става дума само за популярното наричане на Земята „синята планета”, заради водата в океаните и вида, който те й придават от космическа гледна точка. Тук става дума за една тъга. За човешката тъга... Която носим сякаш закодирана в гените си от много поколения вече, и пред която се чувстваме някак безсилни. Сякаш светът ни е обречен на тъга и на самота, зареян в непознатия за нас безкрай отвъд... Човечеството наистина е преживяло много бедствия и войни, много болка и трагедии, и мисля, че като цяло неговата история досега е една преобладаващо тъжна история. На всички хора като цяло, а и на отделния човек като личност със своя отделна история. Досега като че ли най-често се е случвало така, че щастието на човека е било изживяване, отредено само на отделни мигове, а неволите и скърбите са определяли човешкия живот като цяло. И това се е повтаряло толкова много пъти до ден днешен, че е почти като мантра, която предаваме в наследство и на бъдещите поколения. Една тъжна, много тъжна щафета. От която всъщност полза няма и я повтаряме най-често само по силата на инерцията...

...Вярвам обаче, че човекът не води едно безсмислено съществуване, чийто край е Смъртта. Вярвам, че осъществяваме чрез живота си една еволюция на Душата, напътствана и подкрепяна свише. И ето какво разбрах вече: трябва да помним винаги, че единственото, което имаме наистина е простичкото „тук и сега” и трябва да се съсредоточим в него, за да се чувстваме добре. И най-важното е – да бъдем добри един с друг, тъй като това е единственото, което може да ни направи истински радостни и щастливи, и което ще остане и ще има значение, в края на краищата. Нужно е да разберем и приемем веднъж завинаги, че всичко материално е временно, и един ден ще престане да съществува. Не само телата ни са смъртни, но и самата Земя един ден също ще изчезне от картата на Вселената, ако не заради друго, то просто, защото един ден и Слънцето ще умре, както всяка звезда, а с него и всичко наоколо... Учените са изчислили и кога ще стане това – след около 5 милиарда години. Звучи като безкрайно много време, особено сравнено с един човешки живот, но все пак фактът, че и Земята няма да я има един ден, независимо от нашите действия, надежди и желания, си остава. Ако човек съумее да приеме тази истина и не затвори отричащо очи пред нея, остава само един път напред – вярата в Божия промисъл, в Душата и в Духа, в невидимото, което остава нетленно и което всъщност създава и напътства всичко видимо, от Начало до Край. Без то самото да има Край... Казват, че когато една звезда умира, тя разпръсква из Вселената материя, нужна за раждането на нови звезди. Световете се раждат и умират, но Животът продължава... А да ни заведе до този вечен Живот може само Душата ни. Тази вяра, мисля си, е единствената, която може да дари свобода на един човек или на цялото човечеството. От нея се ражда свободата да живееш с Любов и с Добро, по своя собствена воля. И това да те прави щастлив, защото Душата ти нашепва, че само това е правия път напред. Това само е нужно – всеки да се  вслушва в себе си и да се научи да чува гласа на Душата си. Това ще рече и да следва Сърцето си. Имаме този шанс, така че накрая ако не всички, то поне мнозинството от хората по Земята, може наистина да заживеят така – тук и сега, забравили за минало и бъдеще, с отворени сърца и с воля за Добро. Отказали се от вкопчване в материалното, защото всичко видимо е само временно тук, докато се учим на Живот. На истински Живот.

Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя” ни е казал Халил Джубран. Мисля, че е прав. Иначе не би имало смисъл. И кой знае - може би вече е достатъчно издълбана от скръб душата на човечеството. Много от болките и бедите си ги причиняваме сами, един на друг, или дори на себе си, и ако престанем да живеем така може би някой ден, докато все още има Земя и на нея човечество, Слънцето ще изгрее и ще види, че тя е пак „Синята планета”, но вече без да е оцветена така от сълзите на хората, а само от синьото на океаните...

1.07.2013 

П.С. Общото между трите главни героя на моите разкази, събрани в тази книга, е че всички те имат „птичи поглед” към нашата земна действителност. Виждат я от известна дистанция, а това значи – по-истински и по-чисто... Нека с вътрешния си взор се опитаме да постигнем този птичи поглед към собствения ни свят. Важно е!

Ноември 2013

image




Гласувай:
22
0



1. candysays - Ако кликнете върху корицата - ще я видите увеличена,
19.03.2014 01:27
и ще можете да прочетете ясно текста :)

Поздрави!!!
цитирай
2. mt46 - Честита книга!...
19.03.2014 08:47
Поздрави и успех!...
цитирай
3. zarumitu - Сърдечни поздрави! Успех и от мен.
19.03.2014 11:52
Сърдечни поздрави! Успех и от мен.
цитирай
4. almostanonymos - Поздравления, мила!
19.03.2014 17:15
П. А.
цитирай
5. erato7 - Поздравление, мила Криси! Успех ...
19.03.2014 19:05
Поздравление, мила Криси!
Успех на първата ти книга!
цитирай
6. candysays - Благодаря на всички ви!
19.03.2014 20:52
От сърце!!! :)*
цитирай
7. zlatkostanoev - От все сърце – успех!
19.03.2014 22:20
От все сърце – успех!
цитирай
8. tit - успех, Кандис!:))
19.03.2014 22:54
Много, много!:))))
цитирай
9. veninski - Честито, Криси!
20.03.2014 05:17
Честито, Криси!
цитирай
10. nadagr - Честита първа книга!
20.03.2014 15:09
Пожелавам и уверено да върви към своите читатели!
цитирай
11. candysays - Благодаря ви най-сърдечно!
20.03.2014 17:27
Дано стигне книгата до хората, за които би била подходяща...

Честита пролет ви желая! Слънце в Душата!
цитирай
12. iliada - Честито!!:)
20.03.2014 17:40
Радвам се за теб ,мила!
цитирай
13. makont - Поздрави и успех,
24.03.2014 17:11
мило момиче. Много нови вдъхновения! Усмивки!
цитирай
14. lion1234 - Честито!
27.03.2014 04:17
Честито за първата ти книга! Успех във всяко начинание!
цитирай
15. ivoki - УСПЕХ КРИСИ !!!
01.04.2014 03:05
УСПЕХ КРИСИ !!!
цитирай
16. katan - Честито и за този успех, Криси!
08.04.2014 14:37
На рождения ми ден видях заглавието, но не можах да коментирам.
Правя го със закъснение, но с много радост!
Спомняш ли си преди няколко години, че искаше да те орисам:)?
Орисах те да ти се сбъднат всички мечти и желания, но една по една, за да има за дълго време.
Виждам, че едни от най-хубавите ми пожелания към теб едно по едно се сбъдват и се радвам много за теб /за вас/!
Знаеш, че пожеланията ми са винаги от сърце и се сбъдват!
Следващото ми пожелание е да се сбъднат все още несбъднатите мечти и на тяхно място да додат други и така до всяка сбъдната нова мечта!
Аз твоята орисница, не забавай:)!
Прегръщам те/ви.
цитирай
17. candysays - Благодаря ви, от сърце!!!
08.04.2014 15:36
Кате, прегръщам те, бяла и добра ориснице моя! :)*
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2768426
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49796
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип