Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2007 16:09 - Незнайно защо реших днес да постна тука началото на дипломната си работа... Струва ми се интересно... (и за вас) Enjoy! Приятно четене :)
Автор: candysays Категория: Технологии   
Прочетен: 3208 Коментари: 15 Гласове:
0



УВОД

 

Тъй като избраната от мен тема на изследване, се състои главно в разглеждането на човешките добродетели и пороци (и концепциите за тях на различни автори), според християнската богословска мисъл главно, а те от своя страна според всички автори се делят  на телесни и душевни – заради това  преди да пристъпя към тяхното собствено разглеждане отблизо, се налага да разгледам също така и представите за човека въобще.  За това от какво той се състои (спред философската и богословската мисъл). Тъй като е явно, че той- Човекът- е едно сложно създание. Обявено затова дори за “венец на всички творения”- през епохата на Ренесанса, славеща именно тя сред другите епохи като антропоцентрична. /За разлика от космоцентричната Античност и теоцентричното Средновековие./ А човешката сложност се поражда от съставеността на човека от различни елементи. Най-общо казано от едно видимо тяло и невидим дух (душа, разум или съзнание). Но у различните автори и през различните епохи, представите за тези основни елементи, съставящи човешкото същество като цяло, (2,3 или 5, според различните теории) са се меняли. Затова е нужно да ги разгледаме- поне накратко, тъй като не на тях е посветено настоящото изследване, но са нужни като въведение в темата. А всички идеи за това какво представлява човека, са антропологични идеи. 

Върху основата на антропологичните възгледи за човека, ще “надградим” и по-финото и висше знание за това какво представлява призванието на човека (едва след като сме разбрали и посочили какво е той самият) и какво трябва да бъде неговото поведение (на всяка една отделна личност, като част от човечеството като цяло) в този свят, за да бъде достоен Човекът  за тази най-висша титла “венец на всички творения”. А това именно е обектът на изследване на другата наука, с която ще се занимаем тук- науката етика.  Така че това е логиката, която обективно се налага да следва настоящото изследване. Разбира се без претенцията за пълно изчерпване на темата, тъй като тя е необятна, и изписаното по нея през вековете на човешкото развитие, представлява огромна част от хуманитаристиката въобще.

За да видим накрая /след като сме разбрали що е човека/  и какво трябва да бъде подобаващото му поведение, за да заслужи той централното си място в света, и за да стане подобен на Бога- каквато според християнската етика е целта на неговото създаване и съществуване в този свят. Висшата (и крайна) цел- да надрастне нисшето в себе си и да се превърне в богочовек (оттук и човечеството- в богочовечество), уподобявайки се на Христос- истинския, първия богочовек; подражавайки на неговия светъл пример, на неговата благост и ангелска чистота. На неговата любов.За да бъде достоен човекът за Божията любов, която според богословите, е получил още отпреди създаването си като благословия /подобна на тази на едно дете от неговия родител, т.е. създател/. Но за която той все пак трябва и да се бори. Особено след грехопадението на Адам- една също основна за християнството теза.

Човекът винаги е имал усещане за своята обособеност и различност от всички други създания в живата и неживата природа. Различност, кореняща се в трудно обяснимото  присъствие в тялото на човека, в неговата материална същност, на една по-висша и винаги нематериална същност. Наричана –от мислещите хора по света- през историята на човечеството, с най-различни имена- ум, разум, душа, дух, съзнание…С тях е назоваван предимно нематериалния “господар” (или роб в някои случаи) на материята  у човека. Тази именно негова (нематериална) същност го прави различен и уникален (и дори самотен- като Адам в райската градина) във вселената. Тя го прави микрокосмос- тоест образ, огледало на макрокосмоса, на цялата Вселена. На всичко съществуващо. Целта обаче, според етиката- тази фина наука за нравствеността, е този микросвят, който представлява човекът, потенциално носещ всичко в себе си, да избере със свободната си воля и да развие в своето индивидуално същество единствено достойното и красивото (доколкото му е по силите, разбира се), което се е огледало в неговия микросвят…И да се пречисти, доколкото може, от другото, от грозното (неетично и т.н.), заложено също у него, за да надрасне природата си, да я извиси и така да се богоуподоби.

Ето как красноречиво изразява мисълта за това призвание на човека, според християнската етика,  Немезий Емески- един епископ, живял най-вероятно в края на 4-ти век, в своя трактат “За природата на човека”: “И тъй, кой е в състояние по достойнство да се възхити от благородството на това същество, макар пожелало в себе си смъртта заедно с безсмъртието и сляло разумното с неразумностите: то носи според своята природа образа на цялото творение, за което се зове “микрокосмос”, удостоен с такава промисъл от Бога; заради което е всичко, и настоящето, и бъдещето; заради което даже Бог е станал човек, прекратил нетленността си и се изплъзнал от смъртта; … което с ангелите и Бога говори, заповядва на творенията, на демоните нарежда, изследва природата на съществуващото, Бога се стреми да достигне, става дом и храм Божи. И всичко това придобива от добродетелите и благочестието…..Като знаем към какво благородство сме приобщени и че сме корен небесен, нека не позорим природата, за да не се окажем недостойни за тези дарове и поради временна и кратка похот да бъдем лишени от траещата цяла вечност радост ами по-скоро нека чрез почтени и благи дела, чрез изоставяне на пороците… да съхраним своето благородство.”(бел.1) 

Лесно е да се каже това, но не е толкова лесно да се изпълни на практика, би казал всеки човек може би. Защото човекът винаги се е чувствал по някакъв начин разкъсан между две начала в себе си, и свидетелства за това можем да намерим във всяка литература, която е оставял след себе си- художествена, философска, богословска… Тъй като често, както пише свети апостол Павел: “Плътта желае противното на духа…” И от това се поражда една диалектика, една вътрешна борба, на която сякаш е подложен само човекът. Тъкмо с тази борба- между телесното и духовното начало в човека, между добродетелите и пороците (които също се делят на телесни и душевни), между “тукашния”, видим свят  и “отвъдното”- ще се занимава настоящото изследване. За нея са писали още древногръцките философи през Античността, а по-късно и религиозните автори на Средновековието. Усещането за тази борба между двете начала в човека- тленното и нетленното, човешкото и божественото- е залегнала дълбоко в основите на християнското възприятие за човека и света. Именно тази вътрешна борба, “спор със самия себе си” на човека, испанския философ Мигел де Унамуно нарича “агония на християнството Защото тя е “борба” най-вече на християнина.

Тезата, която ще се опитам да защитя тук е, че християнството означава “разпятие” по много различни начини- един от които (но доста съществен) е между платоническата вяра в безсмъртието на душата (единствено)- теория, от която християнството е силно повлияно, но над която то “надгражда” и своята собствена вяра- а именно- че човекът е единство от “тяло-и-душа” и като такова духовно-телесно единство ще възкръсне и ще бъде безсмъртен.

Ще се опитам и да хвърля един своеобразен “мост” между някои философски и някои религиозни съчинения и идеи. Тъй като те така или иначе, често разсъждават над едни и същи- хуманитарни- теми. А и философията и религията имат общ корен, като едни от най-основните сфери на културата, още от далечното минало на човечеството. Думата “култура” етимологически произхожда от латинската дума: cultus (пръв римският оратор Цицерон я използва с днешния й смисъл)- която значи едновременно “обработвам, култивирам” (първоначално- земя)- занятие, което можем да отнесем към философията, и “култ”- което е вече религиозно понятие.

Връзка между цивилизацията и културата, от една страна, и религията (и християнството в частност) винаги можем да намерим- както пише Мигел де Унамуно: “Тъй като без цивилизация и култура християнизмът не може да оживее, християнството агонизира. Както и християнската цивилизация, която е  едно вътрешно противоречие. От тази агония живеят и двете- християнството и цивилизацията, която наричаме гръкоримска или  източна. Смъртта на едното от двете ще бъде смъртта и на другото. Ако умре християнската цивилизация,… ще умре и нашата цивилизация; ако умре нашата цивилизация ще умре и християнската вяра. Така че ще трябва да живеем в агония.”(Унамуно,1993:с.59)

Освен това и философията и религията са две твърде важни сфери на човешката  дейност (и мислене). Както пише руският философ Владимир Соловьов- по повод брака: “Без това велико учреждение, както без хляба и виното, без огъня, без философията, човечеството би могло, разбира се, да съществува, но по недостоен за човека начин- по зверските обичаи.” Но религията може да бъде дори по-важна от всички тях,            защото както един друг философ (Вайнингер) казва: “Човек може да загине само от недостиг на религия.”

 

Но да видим “отблизо” защо и с какво у себе си Човекът е един умален образ на макрокосмоса, още според античните философи.



Тагове:   Началото,   Enjoy,   незнайно,


Гласувай:
0
0



1. chris - geezus ,
28.02.2007 16:22
ти какво учиш?
:)
цитирай
2. candysays - Учих ;)
28.02.2007 16:34
В минало време е chris, вече завърших -през септември 2005-та се дипломирах :)
Завърших "културология" в Софийския Университет(сравнително нова специалност там- от 1992-ра...)
:-)*
цитирай
3. phoenix2000 - Сигурно
28.02.2007 18:08
ти е било доста интерсно да учиш. Хем учене, хем удоволствие. Дали е било така?
Ааа
Между другото от доста време ми е любопитно
Хубаво ли люлеле люлката -> от снимката
цитирай
4. comfy - Впечетляваща е задачата, която си поставяш, Кенди! :)
28.02.2007 21:59
"Тъкмо с тази борба- между телесното и духовното начало в човека, между добродетелите и пороците (които също се делят на телесни и душевни), между “тукашния”, видим свят и “отвъдното”- ще се занимава настоящото изследване."

Интересно как си я решила??;)***
цитирай
5. darknesd - ...точно ме хвана на вълна дипломна работа...
01.03.2007 11:10
...само че това се чете на спокойно някъде, обещавам да се поразровя тук...звучи интригуващо....леле, колко интересни неща можели да бъдат тема на дипломна....
цитирай
6. candysays - :))) Благодаря ви на всички за вниманието... ;-)*
01.03.2007 14:39
@ phoenix2000, честно казано не беше точно удоволствие ученето ми, макар че ми беше адски интересно и не съжалявах никога за избора си на специалност, която да следвам в университета... И все пак безсънните нощи, в които времето ме е притискало и е трябвало да пиша на един дъх курсовите си работи и да уча за изпити, не ми бяха особено удовоствие... Предпочитам да спя ;))
А колкото до люлката от снимката (странно, и друг път са ме питали това ;)- да, хубаво люлееше... ;)
(Ех, спомени... тая люлка беше до бунгалото ни в Ахтопол, където бяхме това лято за първи път с моя приятел заедно на море....... :)
цитирай
7. candysays - comfy, не зная точно как да ти отговоря...
01.03.2007 14:41
на този въпрос... ;) Ами как съм я решилатази така сложна и заплетена проблематика... Която касае целия човешки живот, такъв какъвто е бил във всяка ера... Ами, не съм я решила окончателно дилемата на човечеството естествено... ;) Просто я разнищих в дълбочина, доколкото можех (и доколкото ми позволяваше да се разгърна обема, нужен за една дипломна работа), изследвайки разни автори... И светци (свети отци) включително.... ;)))
Поздрави :-*
цитирай
8. candysays - да, скъпи ми darknesd... :)
01.03.2007 14:43
...Много интересни неща могат да бъдат тема на дипломна... ;)) Прочети това по-горе, когато имаш време- мисля че няма да съжаляваш ;)
И успех ти желая в твоята "вълна дипломна работа", щом сега те е хванала... ;-))) (после да се похвалиш, чу ли ;-*)
цитирай
9. pill - candy,
02.03.2007 03:16
изглежда обещаващо, но ще му обърна по--специално вниманиe, когато не ме мързи да чета толкова :P

благодаря, че сподели обаче :)
цитирай
10. candysays - :)))
02.03.2007 09:40
И аз ти благодаря, скъпа ми pill, предварително- за вниманието, което ще отделиш на моето писание, когато имаш повече време... и ти се чете, разбира се ;))*
Пак ще поствам подобни интересни неща, писани от моя милост през миналите години........ :-**
цитирай
11. darknesd - ...брррр,
02.03.2007 22:05
като прочетох поста ти, и започнах да мисля, че съм си объркал специалността...напоследък не ми оставя време дори да си помисля да мисля по подобни теми...иначе със сигурност се е получила хубава и интересна дипломна работа, при това като че ли обобщаваща религиозните и философски твърдения относно човека през вековете...наистина, задачата, която си поставила, е сложна, но пък затова удоволствието да я разнищиш със сигурност е било огромно (макар от собствен опит да зная, че в подобни случаи срокове и предварително зададени форми на изложението могат да притъпят това усещане)...Поздрави...
цитирай
12. candysays - Darknesd... :))
03.03.2007 18:23
Много се радвам, че си се върнал към текста и си го прочел... Да, задачата, която си поставих наистина беше доста сложна, но ми бе приятно да я нищя...:) А и човек като пише такъв труд, не трябва да има претенции за изчерпателност, и аз го знаех ;-))
Колкото до сроковете- те наистина са неприятно нещо, но без тях не може... А и никой не би завършил никога работата си навярно, ако ги нямаше, а щеше да я "раздува" във времето /и пространството/ до безкрайност... ;)) Така че те са необходимо зло... :)

П.С. А що се отнася до специалността, която си избора човек да следва- наистина има моменти, в които те привлича нещо друго /други неща/, и си мислиш че си сгрешил в избора си... Че си сбъркал. Но аз се опитвам позитивно да подходя в случая- няма излишно знание /да речем/, така че каквото сме учили- все е от полза, и е развило личността ни в някаква определена посока... А иначе- ЧОВЕК СЕ УЧИ, ДОКАТО Е ЖИВ, нали знаеш... ;-))) Така че- по-натам... ще учим и нещата, които не сме успели засега............

Поздрави /от сърце/ и от мен :)
цитирай
13. анонимен - Приказките за християнство винаги ...
03.03.2007 22:25
Приказките за християнство винаги ме водят до тоалетната със симптоми за хранително натравяне, и за десерт- силно главоболие. Наистина не мога да разбера с какво един скалъпен от нищото култ към човек, за когото на всичко отгоре още не се знае дали действително е живял, или е просто фикция на умопомрачени пустинници, може да причини такива отклонения в иначе нормално мислещи хора.
цитирай
14. анонимен - Човечеството като цяло само би с...
03.03.2007 22:28
Човечеството като цяло само би спечелило ако хвърли в кошчето за боклук традиционните монотеистични религии с техните покварени църкви, и се преклони пред могъщите сили на природата.
цитирай
15. candysays - ....Хм...falkner, пак опряхме до тоя въпрос...
03.03.2007 22:53
Твое лично и съкровено право си е да се отвращаваш така от християнството, и "приказките" за него... И мен това нито ме обижда, нито ме огорчава... И без това моята вяра е малко блуждаеща и свободна, и не е закотвена в една религия /била тя монотеистична, или не../, и не се чувствам човек, обвързан с защитата /яростна и фанатична, или каквато и да е/ на дадена религия... В това число не защитавам и християнството, макар че храня голяма симпатия към него, и е единствената религия, на която посветих толкова време и енергия... Просто ми е близко на сърцето то... Но не и на съзнанието ми... То, моето съзнание, е по-широко скроено, и навярно затова не мога да се огранича в рамките на определна религия... /а вярата в могъщите сили на природата, също е един вид религия, щеш, не щеш- просто не е монотеистична, а е езическа.../
Така че- всеки е свободен да вярва, в каквото си иска, и към каквото го тегли сърцето /защото при вярата, разума отстъпва на заден план/. И на мен ми е чуден прекомерния култ към една личност- т.е. към Христос... но пък го харесвам този /не/човек... Не зная дали е съществувал или не реално, или е само една фикция и легенди, и не мога да кажа в никакъв случай, че съм от убедените вярващи, че той е съществувал... Просто идеята за него, онова, което той символизира, и на което е метафора, ми харесва наистина... Някак близко ми е. Така че мога да обобщя, че изпитвам симпатия най-много към християнството, но определено не се ограничавам в НИТО ЕДНА РЕЛИГИЯ... И никога не бих могла... с това си съзнание...
Мога да посоча само едно нещо, в което твърдо и безусловно вярвам и съм убедена- а то е именно БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА... Това е всичко. Алфата и омегата. В повече не ми е и нужно да вярвам... Между другото, още "езически" философи като Платон са вярвали в това безсмъртие на душата, и са писали за него, а не са точно християни... Е, и аз съм като тях. /макар че християнството много си го тачи Платон...и аз разбирам защо./

П.С. Колкото до това- "Човечеството като цяло само би спечелило ако хвърли в кошчето за боклук традиционните монотеистични религии с техните покварени църкви, и се преклони пред могъщите сили на природата."- да, може би си прав................
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2951538
Постинги: 684
Коментари: 8948
Гласове: 49928
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип
24. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/