2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Тъй като избраната от мен тема на изследване, се състои главно в разглеждането на човешките добродетели и пороци (и концепциите за тях на различни автори), според християнската богословска мисъл главно, а те от своя страна според всички автори се делят на телесни и душевни – заради това преди да пристъпя към тяхното собствено разглеждане отблизо, се налага да разгледам също така и представите за човека въобще. За това от какво той се състои (спред философската и богословската мисъл). Тъй като е явно, че той- Човекът- е едно сложно създание. Обявено затова дори за “венец на всички творения”- през епохата на Ренесанса, славеща именно тя сред другите епохи като антропоцентрична. /За разлика от космоцентричната Античност и теоцентричното Средновековие./ А човешката сложност се поражда от съставеността на човека от различни елементи. Най-общо казано от едно видимо тяло и невидим дух (душа, разум или съзнание). Но у различните автори и през различните епохи, представите за тези основни елементи, съставящи човешкото същество като цяло, (2,3 или 5, според различните теории) са се меняли. Затова е нужно да ги разгледаме- поне накратко, тъй като не на тях е посветено настоящото изследване, но са нужни като въведение в темата. А всички идеи за това какво представлява човека, са антропологични идеи.
Върху основата на антропологичните възгледи за човека, ще “надградим” и по-финото и висше знание за това какво представлява призванието на човека (едва след като сме разбрали и посочили какво е той самият) и какво трябва да бъде неговото поведение (на всяка една отделна личност, като част от човечеството като цяло) в този свят, за да бъде достоен Човекът за тази най-висша титла “венец на всички творения”. А това именно е обектът на изследване на другата наука, с която ще се занимаем тук- науката етика. Така че това е логиката, която обективно се налага да следва настоящото изследване. Разбира се без претенцията за пълно изчерпване на темата, тъй като тя е необятна, и изписаното по нея през вековете на човешкото развитие, представлява огромна част от хуманитаристиката въобще.
За да видим накрая /след като сме разбрали що е човека/ и какво трябва да бъде подобаващото му поведение, за да заслужи той централното си място в света, и за да стане подобен на Бога- каквато според християнската етика е целта на неговото създаване и съществуване в този свят. Висшата (и крайна) цел- да надрастне нисшето в себе си и да се превърне в богочовек (оттук и човечеството- в богочовечество), уподобявайки се на Христос- истинския, първия богочовек; подражавайки на неговия светъл пример, на неговата благост и ангелска чистота. На неговата любов.За да бъде достоен човекът за Божията любов, която според богословите, е получил още отпреди създаването си като благословия /подобна на тази на едно дете от неговия родител, т.е. създател/. Но за която той все пак трябва и да се бори. Особено след грехопадението на Адам- една също основна за християнството теза.
Човекът винаги е имал усещане за своята обособеност и различност от всички други създания в живата и неживата природа. Различност, кореняща се в трудно обяснимото присъствие в тялото на човека, в неговата материална същност, на една по-висша и винаги нематериална същност. Наричана –от мислещите хора по света- през историята на човечеството, с най-различни имена- ум, разум, душа, дух, съзнание…С тях е назоваван предимно нематериалния “господар” (или роб в някои случаи) на материята у човека. Тази именно негова (нематериална) същност го прави различен и уникален (и дори самотен- като Адам в райската градина) във вселената. Тя го прави микрокосмос- тоест образ, огледало на макрокосмоса, на цялата Вселена. На всичко съществуващо. Целта обаче, според етиката- тази фина наука за нравствеността, е този микросвят, който представлява човекът, потенциално носещ всичко в себе си, да избере със свободната си воля и да развие в своето индивидуално същество единствено достойното и красивото (доколкото му е по силите, разбира се), което се е огледало в неговия микросвят…И да се пречисти, доколкото може, от другото, от грозното (неетично и т.н.), заложено също у него, за да надрасне природата си, да я извиси и така да се богоуподоби.
Ето как красноречиво изразява мисълта за това призвание на човека, според християнската етика, Немезий Емески- един епископ, живял най-вероятно в края на 4-ти век, в своя трактат “За природата на човека”: “И тъй, кой е в състояние по достойнство да се възхити от благородството на това същество, макар пожелало в себе си смъртта заедно с безсмъртието и сляло разумното с неразумностите: то носи според своята природа образа на цялото творение, за което се зове “микрокосмос”, удостоен с такава промисъл от Бога; заради което е всичко, и настоящето, и бъдещето; заради което даже Бог е станал човек, прекратил нетленността си и се изплъзнал от смъртта; … което с ангелите и Бога говори, заповядва на творенията, на демоните нарежда, изследва природата на съществуващото, Бога се стреми да достигне, става дом и храм Божи. И всичко това придобива от добродетелите и благочестието…..Като знаем към какво благородство сме приобщени и че сме корен небесен, нека не позорим природата, за да не се окажем недостойни за тези дарове и поради временна и кратка похот да бъдем лишени от траещата цяла вечност радост… ами по-скоро нека чрез почтени и благи дела, чрез изоставяне на пороците… да съхраним своето благородство.”(бел.1)
Лесно е да се каже това, но не е толкова лесно да се изпълни на практика, би казал всеки човек може би. Защото човекът винаги се е чувствал по някакъв начин разкъсан между две начала в себе си, и свидетелства за това можем да намерим във всяка литература, която е оставял след себе си- художествена, философска, богословска… Тъй като често, както пише свети апостол Павел: “Плътта желае противното на духа…” И от това се поражда една диалектика, една вътрешна борба, на която сякаш е подложен само човекът. Тъкмо с тази борба- между телесното и духовното начало в човека, между добродетелите и пороците (които също се делят на телесни и душевни), между “тукашния”, видим свят и “отвъдното”- ще се занимава настоящото изследване. За нея са писали още древногръцките философи през Античността, а по-късно и религиозните автори на Средновековието. Усещането за тази борба между двете начала в човека- тленното и нетленното, човешкото и божественото- е залегнала дълбоко в основите на християнското възприятие за човека и света. Именно тази вътрешна борба, “спор със самия себе си” на човека, испанския философ Мигел де Унамуно нарича “агония на християнството” Защото тя е “борба” най-вече на християнина.
Тезата, която ще се опитам да защитя тук е, че християнството означава “разпятие” по много различни начини- един от които (но доста съществен) е между платоническата вяра в безсмъртието на душата (единствено)- теория, от която християнството е силно повлияно, но над която то “надгражда” и своята собствена вяра- а именно- че човекът е единство от “тяло-и-душа” и като такова духовно-телесно единство ще възкръсне и ще бъде безсмъртен.
Ще се опитам и да хвърля един своеобразен “мост” между някои философски и някои религиозни съчинения и идеи. Тъй като те така или иначе, често разсъждават над едни и същи- хуманитарни- теми. А и философията и религията имат общ корен, като едни от най-основните сфери на културата, още от далечното минало на човечеството. Думата “култура” етимологически произхожда от латинската дума: “cultus” (пръв римският оратор Цицерон я използва с днешния й смисъл)- която значи едновременно “обработвам, култивирам” (първоначално- земя)- занятие, което можем да отнесем към философията, и “култ”- което е вече религиозно понятие.
Връзка между цивилизацията и културата, от една страна, и религията (и християнството в частност) винаги можем да намерим- както пише Мигел де Унамуно: “Тъй като без цивилизация и култура християнизмът не може да оживее, християнството агонизира. Както и християнската цивилизация, която е едно вътрешно противоречие. От тази агония живеят и двете- християнството и цивилизацията, която наричаме гръкоримска или източна. Смъртта на едното от двете ще бъде смъртта и на другото. Ако умре християнската цивилизация,… ще умре и нашата цивилизация; ако умре нашата цивилизация ще умре и християнската вяра. Така че ще трябва да живеем в агония.”(Унамуно,1993:с.59)
Освен това и философията и религията са две твърде важни сфери на човешката дейност (и мислене). Както пише руският философ Владимир Соловьов- по повод брака: “Без това велико учреждение, както без хляба и виното, без огъня, без философията, човечеството би могло, разбира се, да съществува, но по недостоен за човека начин- по зверските обичаи.” Но религията може да бъде дори по-важна от всички тях, защото както един друг философ (Вайнингер) казва: “Човек може да загине само от недостиг на религия.”
Но да видим “отблизо” защо и с какво у себе си Човекът е един умален образ на макрокосмоса, още според античните философи.
:)
Завърших "културология" в Софийския Университет(сравнително нова специалност там- от 1992-ра...)
:-)*
Ааа
Между другото от доста време ми е любопитно
Хубаво ли люлеле люлката -> от снимката
Интересно как си я решила??;)***
А колкото до люлката от снимката (странно, и друг път са ме питали това ;)- да, хубаво люлееше... ;)
(Ех, спомени... тая люлка беше до бунгалото ни в Ахтопол, където бяхме това лято за първи път с моя приятел заедно на море....... :)
Поздрави :-*
И успех ти желая в твоята "вълна дипломна работа", щом сега те е хванала... ;-))) (после да се похвалиш, чу ли ;-*)
благодаря, че сподели обаче :)
Пак ще поствам подобни интересни неща, писани от моя милост през миналите години........ :-**
Колкото до сроковете- те наистина са неприятно нещо, но без тях не може... А и никой не би завършил никога работата си навярно, ако ги нямаше, а щеше да я "раздува" във времето /и пространството/ до безкрайност... ;)) Така че те са необходимо зло... :)
П.С. А що се отнася до специалността, която си избора човек да следва- наистина има моменти, в които те привлича нещо друго /други неща/, и си мислиш че си сгрешил в избора си... Че си сбъркал. Но аз се опитвам позитивно да подходя в случая- няма излишно знание /да речем/, така че каквото сме учили- все е от полза, и е развило личността ни в някаква определена посока... А иначе- ЧОВЕК СЕ УЧИ, ДОКАТО Е ЖИВ, нали знаеш... ;-))) Така че- по-натам... ще учим и нещата, които не сме успели засега............
Поздрави /от сърце/ и от мен :)
03.03.2007 22:25
03.03.2007 22:28
Така че- всеки е свободен да вярва, в каквото си иска, и към каквото го тегли сърцето /защото при вярата, разума отстъпва на заден план/. И на мен ми е чуден прекомерния култ към една личност- т.е. към Христос... но пък го харесвам този /не/човек... Не зная дали е съществувал или не реално, или е само една фикция и легенди, и не мога да кажа в никакъв случай, че съм от убедените вярващи, че той е съществувал... Просто идеята за него, онова, което той символизира, и на което е метафора, ми харесва наистина... Някак близко ми е. Така че мога да обобщя, че изпитвам симпатия най-много към християнството, но определено не се ограничавам в НИТО ЕДНА РЕЛИГИЯ... И никога не бих могла... с това си съзнание...
Мога да посоча само едно нещо, в което твърдо и безусловно вярвам и съм убедена- а то е именно БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА... Това е всичко. Алфата и омегата. В повече не ми е и нужно да вярвам... Между другото, още "езически" философи като Платон са вярвали в това безсмъртие на душата, и са писали за него, а не са точно християни... Е, и аз съм като тях. /макар че християнството много си го тачи Платон...и аз разбирам защо./
П.С. Колкото до това- "Човечеството като цяло само би спечелило ако хвърли в кошчето за боклук традиционните монотеистични религии с техните покварени църкви, и се преклони пред могъщите сили на природата."- да, може би си прав................
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...