Днес ще ви представя една жена, която пише наистина красиви стихове..
Благодаря й за това, че ми подари своята стихосбирка "Мелика".
Тя живее в Панагюрище. И там е била преподавател по български език и литература, преди да се пенсионира, както и директор на училище. 
Ясно е, че обича литературата и затова е изучила в Университета и преподавала този предмет. Но и самата тя умее да пише топли, пълни със човещина и житейска, изстрадана мъдрост, стихове..

Тя също има блог тук- didagemidj, но тъй като моят е по-популярен и посещаван по стечение на обстоятелствата, реших- в знак на благодарност за подарената ми от нея стихосбирка, да й посветя един пост- за да могят повече хора да прочетат някои от чудесните й стихове, и да усетят топлотата и мъдростта, скрити в тях..
Тук ще публикувам 3 нейни стихотворения от подарената ми книжка, по мой избор, а в нейния блог ако искате, можете да прочетете още- които тя е избрала да публикува :)

Приятно четене!

~

Покрив за любовта

Какво е дом без къшей хляб?
Очи- дълбоки езера,
пред прага- плачеща зора
и няма скръб край стар долап.
Какво е къщата без хляб!

Какво е храм без Бог -баща?
Духът витае омерзен.
Синът блуждае принизен,
а Ева чака грях в нощта.
Какво е къща без баща!

Домът какво е без жена?
Безплодна нива, леден хлад,
угаснало огнище, глад
и стон на голата стена.
Пустее къща без жена!

Домът е хляб и храм, и зов,
и детски смях, обреден съд,
за блуден син- бленуван кът,
спокоен сън и порив нов.
Домът е нашата любов!
                                       2004г.

~~

Когато славеите спят

Отдалеч, отдалеч нежен вятър повя,
прошумя из тревите  ипесен довя,
а вълните заляха широкия свят.
Щом певците запеят, значи славеи спят.

Песента съчини я възлюбен ащуг,
на арменка красива покорен съпруг.
Вечер с нея заспива и гръцки аед,
съюзил любовта с гордостта на поет.

Евридика очаква все още Орфей
и тревожната лира в ръцете му пей.
Цяла Галия слуша любимия бард,
песента е за келта най-сигурен гард.

Песента се поде от самотен кобзар
и запяха в Украйна на всеки пазар.
После Франция чу от поет трубадур
как танцувала с краля мадам Помпадур.

Тъй мъжете запяват, щом славеи спят,
песента им залива широкия свят
и любимите слушат упоени, в захлас.
Откога, откога слушам тебе и аз!
                                                      2004г.

~~~

Моят ден

Моят ден е утро свежо,
звън на празнична камбана,
детски смях и поглед нежен,
двор приметен, жива рана.

Моят ден е глъч- умора
сред света разноезичен.
Той е ден на труд упорен,
често даже прозаичен.

Моят ден е грижа свята,
вик на болка и тревога
за мира и за войната,
за човека и за бога.

Като гълъб в него литват
плач на струна, песен кръшна,
слово огнено в молитва
за любов и хляб насъщен.

В моя ден се вплитат дните
на борци и на поети,
в него раждат се мечтите,
в него бъдещето свети.
                                          2003г.

~~~~

Ето и линковете към още стихотворения от същата книжка на Дида Гемиджиева, които тя вече е публикувала в своя блог, и които също са сред моите любими:
"Пенелопа" , "Късно лято", "Колелото на живота" и "Флирт"...