2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 17679 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2007 01:38
Това е въпроса.
Това са двете крайни позиции на отношение спрямо Човека.
Едната представлява изначална и безрезервна любов към Човека и вяра във хората, а другата- тъкмо обратното, трезво оценяване на "незрелостта" и злободневната дребнавост на повечето хора, ясно виждане на техните недостатъци и пороци, и с оглед на всичко това- отвращение от Човека. От хората...
И за двете позиции има основания.
И то много. И за двете.
Мисля, че това е може би най-съкровения личен избор - да решиш кое от двете си. Кое от двете да бъдеш.
В съзнанието, в сърцето и душата си, както и в поведението си спрямо другите.
Този избор (ако въобще се случи и някой опре до него)- обикновено се случва в тийнейджърска възраст, когато човек израства и се осъзнава като личност, или малко след това.
Избора се определя отчасти заради личния опит на конкретния човек, който избира, отчасти и от ... как да се изразя- съдържанието, което носи в душата си.
Но има и мистичен момент, когато се извършва този дълбоко личен избор.
Не всички хора обаче са (или по-точно стават) филантропи или мизантропи.
Мисля, че повечето от хората, бидейки на по-обикновено (не казвам чак- посредствено) ниво на развитие, на душевни търсения и прочие, не са нито едното, нито другото.
Поне не в чист вид.
Тоест- менят си настроенията, мнението и отношението към околните в различни ситуации и периоди от живота си.
И по-важното- не стигат до това да се осъзнаят като филантропи или мизантропи, като обичащи или мразещи Човека по принцип, като вярващи в него или презиращи го.
Мисля, че само крайно чувствителните (дори може да се каже- болезнено чувствителните) хора на този свят стигат до това да се (само)определят като филантропи или мизантропи.
Само хората, които са на по-високо интелектуално ниво (т.е. с по-висока вродена, природна интелигентност), и с дълбоко заложено в душата си неспокойствие, които са търсещи натури- само те стигат до това. Така смятам.
---
В лицето на баща ми аз имах пример за съвършения мизантроп. Дълги години при това..
Имах този пример и в лицето на мои приятели, на хора, с които се чувстваме особено близки (по нещо..), и които безкрайно обичам. По някаква причина...
И баща си обичам. Въпреки всичко...
[Наскоро четох в едно интервю с Шърли Менсън- вокалистката на Гарбидж (която много ми допада като излъчване и като човек), че и тя е мизантроп. ;)
Така се чувства поне, и така определя самата себе си..]
Аз разбирам защо те са такива.
Те също обичат разбира се някого на този свят, но далеч не обичат всички, не вярват във всички, отвратени са в някаква степен от хората по принцип. Или пък ги чувстват и смятат на по-долно ниво от себе си повечето хора, и затова обичат и признават малцина.
Освен това има и една друга причина- те са страдали непосилно много... В душата си.
Не просто наранени са били, а са страдали- нечовешки сякаш.
Точно както и хората, които хранят в себе си най-голяма обич и вяра в Човека.
Съвпадението може и да изглежда странно, но е логично.
Няма да обяснявам защо (може и да не мога да обясня добре), който може, ще разбере.
Просто едните (от тези крайно чувствителни- до лудост) хора са свърнали в едната посока, поели са по единия път, а другите- по противоположния.
А и двата пътя имат общо начало...
Болката.
Пределната болка... И нараненост.
Също и -свръхчувствителността, високата интелигентност, и искрицата лудост..
---
Повечето от творците и от гениите на света (с една дума- Авторите- независимо на художествено творчество, философия или нещо друго) попадат също в една от двете категории.
Едните използват умствената си енергия и вродена дарба и способности, за това да покажат, да изобличат (често пъти) нищожеството на хората, на повечето хора, тяхната посредственост и жалък, ограничен живот, и да им се присмеят от висотата на обширния си и умен (не може да се отрече) поглед върху живота и хората.
Те обичат отрицанието и разрушението (на старото, на миналото, на традиционното, на обикновеното и прочие..), искат да разрушат всичко старо, да го презрат и отрекат, и да градят всичко отначало- на нови основи, издигнали се високо над така наречената посредственост на масите, на мнозинството.
Те са мизантропи.
И използват гения и ума си, за да отрекат и презрат хората, Човека, макар и страдайки, докато го правят.
Защото те винаги страдат вътрешно...
Разкъсват се от болка, гняв и безсилие... От не-вяра. От безнадеждност. Дори и когато са крайно цинични към света на обикновените хора.
Те се чувстват много, много самотни... Гледайки всичко отгоре, осъзнавайки го, откъснати от почти всичко човешко- там, на върха на някаква въображаема планина, досущ като Заратустра...
---
А вторите- човеколюбците- те хвърлят всичките си сили и енергия за да утвърдят, да разберат, да възхвалят Човека... Хората.. Каквито и да са те...
Те "дърпат" човечеството нагоре, те го издигат на по-високо ниво (като цяло), те му сочат Пътя към нетленните ценности- към любовта и вярата, към силата на творчеството, към висшето призвание на Човека на тази земя, към светлината и спасението...
Минавайки през ада, и мрака. Не спестявайки си нищо..
Те го обичат! Те искат да го видят порасъл, надмогнал "детството" си и навлязъл в зрелостта си...
Искат да го видят чист... Пречистен. Красив, смел и горд. Борбен. И достоен. Да, достоен...
И те също като мизантропите, уви, се чувстват много, много дълбоко самотни...
Тяхната трудно извоювана и понасяща безброй удари (винаги!) вяра е в доброто начало на хората, в тяхното по-добро бъдеще и духовно израстване, в шанса за прошка и пречистване, във висщето призвание на Човека, в светлото и красивото. В доброто... У нас, и в света.
И те са страдали и винаги страдат. Такава е съдбата им...
Господи, на колко страдание са обречени винаги...
Най-напред, защото много по-трудно е да вярваш, да се бориш и да градиш, отколкото да вдигнеш ръце и да оставиш всичко да отива по дяволите, отричайки и недоволствайки.
Защото по принцип се гради много по-бавно и трудно, а се руши много бързо и лесно!...
Един от законите на Вселената, уви.
Защото трябва да черпят силите, енергията и вярата си обикновено от самите себе си, и отникъде другаде.
А същевременно, понасят, винаги понасят, много удари от съдбата, която ги изправя пред безброй изпитания (колкото по-силни и зрели са духовно!).
И от хората.
В които вярват, и които обичат така безрезервно...
(най-тъжното и жалко нещо!)
Това със сигурност подкопава вярата и любовта към хората... Макар и временно.
Ще ви дам само два-три примера накратко- за хора, личности, гении, които са били дълбоки хуманисти и човеколюбци, и които са били много жестоко наранявани от "ближния", от другите хора...
(оставяйки примера на Христос, който всички знаят..)
Достоевски, един от най-безкрайно отдадените на хуманността хора, живели някога на този свят, е бил осъден на смърт, заточен в Сибир, и изправен до стената за разстрел, заедно с други осъдени на смърт- само заради политическите си убеждения на младини.
В последния момент е помилван. Заедно с останалите.
Оттогава се е отключила епилепсията в него.
Безкрайната нервна превъзбуда, която граничи с лудост, и изтощава до краен предел сетивата...
Вторият пример- нашенски- Никола Вапцаров- също осъден на смърт, и също изправен за разстрел. Отново заради политическите си убеждения. И борба.
За жалост, наистина разстрелян- в зенита и зрелостта на живота си, за разлика от Достоевски...
А е един от най-големите ни и искрени хуманисти! Написал безсмъртни и така затрогващо-човешки стихове като "Песен за човека" и "Вяра"...
Третия пример- Ван Гог.
Винаги -приживе- отричан, живял често в крайна нищета и мизерия, пределно скромно, гладувал, но създавал без да се интересува от празния си стомах своите безсмъртни картини, често отричан (като човек (морален) и като творец (с дарба) от съвременниците си.
Дори мразен (само защото не са го разбирали!) и наричан луд! "Червенокосия луд"... Обвиняван е в какви ли не грехове! Без да е направил някога нещо лошо някому, напротив. Правил е много добро на хората. Когато не е бил сам. Със платното.
И той е бил човеколюбец по душа и дух. Дълбоко заложено е било в него това...
Мисля, че примерите са достатъчно, и са достатъчно красноречиви освен това.
---------
Любимия ми пример за мизантроп и филантроп, са Ницше и Достоевски.
Първия описвал гениално своите идеи и видения за Свръхчовека, самотен на планината (въплътен в Заратустра), отрекъл се и презрял всичко земно и "низше", от човешко и ежедневно, и отдал се на хладно и дистанцирано съзерцание.
Стремящ се към "чиста философия" и живот, и към хладно съвършенство. Ледено. Като планинския връх в неговите представи...
А втория- Достоевски... Ах, той е направил нещо друго, отишъл е само една стъпка по-далеч от Ницше (и мизантропите въобще) - бил е на върха, видял е всичко оттам, от високо, но се е хвърлил в бездната долу... С един безумен жест на себеотрицание, жертвоготовност и любов към хората... Към Човека. С вяра, непоколебима вяра в неговото висше призвание на този свят! Независимо дали е прост селянин, или учен аристократ, престъпник или жертва, дете или бабичка, красив или грозен- и вътрешно, и външно...
Независимо от всичко това!!!
С такава непоколебима вяра в Човека, и хората...
Сляпа вяра...
(Сякаш.)
"На нашата земя ние можем да обичаме единствено и само чрез мъката!"
Ето в този последен жест на себеотрицание, на любов и вяра, на доверие (че има смисъл), в тази последна крачка, в този финален жест, сякаш в пристъп на безумие и умопомрачение, се състои според мен именно истинската, дълбока и изстрадана хуманност... В това се състои човеколюбието.
"Защо не мога да обичам хората, без да ги мразя, и защо не мога да ги мразя, без да ги обичам"...
В този вопъл, изтригнат от недрата на душата, Достоевски изразява в най-кратка и гениална фраза цялата драма на свръх-чувствителния човек! На човека, водеща жестока вътрешна борба, сам със себе си, за това да реши по кой от двата пътя да тръгне?- на Любовта или на Омразата към хората...
На вярата и разбирането, или на презрението...
Или поне това е моята лична теория.
Моето виждане за нещата, и моето тълкувание.
----
Тъжното е, че има много неща, които подкопават Вярата в доброто начало на Човека, че има много поводи за отвращение от хората...
Съществуват филантропия и мизантропия, защото Човека може да бъде едновременно най-висшето и най-нисшето същество на Земята! Парадокс, но верен, за съжаление...
Едни хора дават всички основания за Любов към Човека и вяра в неговите способности, и олицетворяват, осъществяват неговото висше призвание.
А други вършат кошмарни неща, свинщини... Вършат чудовищни престъпления, порочни са... Не им пука за нищо свято ( и не могат да усетят че има такова нещо).
Никое друго създание не може да нарани и травмира за цял живот друго същество както човека може- друг човек или друго същество..
Едно животно, колкото и да е свирепо и опасно, може само да убие, водено от инстинкта си за оцеляване.
Но не може да травмира... И то умишлено, съзнателно...
Както един човек може. Както някои хора наистина правят... Ползвайки се именно от средствата и благата на напредналата цивилизация на човечеството (която е била развита за добро! Но уви...)
Мисля, че е излишно да изброявам примери... Милиони са, и всеки ги знае...
Каква вяра и любов към Човека и висшето начало у него, могат да провокират у нас серийните убийци, или педофилите, или пък бащите, които изнасилват децата си?!...
Пълно безумие. Грозно безумие...
И не е само това. Освен фрапиращите примери има и множество по-дребни, уж незначителни такива, които обаче също могат достатъчно да отблъснат един чувствителен и мислещ човек от Любовта и Вярата в човека...
Затова да си филантроп за мен е подвиг!
Най-трудното призвание и най-трудния Път на този свят може би...
Това е чист героизъм.
Веднъж един Човеколюбец страда от самото си човеколюбие- от това, че иска да види всички хора чисти и щастливи. Невинни, непорочни, и имащи всичко необходимо за един смислен, добър и красив живот- дом, обич, уют, спокойствие, мир, топлота, шанс за развитие... Добра атмосфера за живот!
А това уви, го имат малцина на този свят.
Винаги повечето хора са били или дребнави, злобни и порочни, неосъзнати личности, или пък са нещастни, бездомни, бедни, болни -телом и духом, луди, наранени, травмирани... И прочие, и прочие...
Това за един човек, на когото му пука, който обича хората и е състрадателен по принцип, е наистина болезнено!...
А от друга страна (втори път) един човеколюбец страда, когато е обруган, почернен, наранен и дълбоко обиден и потресен от хора... От неправдободобност. От сляпа злоба, от клюки... От езика на злословието...
И е нужна много сила на Духа, за да не се разколебае в обичта и вярата си в Човека заради такова нещо...
Защото хората подкопават тази вяра и любов ежедневно с деянията си...
(както други хора пък я подхранват).
Това е кръстопът.
И зданието на Любовта и Вярата в Човека понякога дори да е със зле ударени основи, и дори да се разклаща, трябва някак да остава цяла... Непокътната.
У най-силните духом обаче само е възможно да остане такава.
Човеколюбието изисква огромна сила.
СИЛАТА ДА ПРОЩАВАШ...
-------
Накрая ще ви споделя (като кратка изповед) и моята лична позиция.
Аз лично се чувствам и се определям като филантроп.
(Достоевски ми е някак по-близък от Ницше ;)
Въпреки и заради цялото кошмарно страдание, минало през мен... На хиляди нива.
И сякаш в хиляди животи досега...
И това искам да бъда.
Този Път избрах за себе си... много отдавна.
И няма да се откажа от него.
Нищо не може да ме накара да се откажа от него...
Просто понякога лъкатуша и залитам по този Път, не съм укрепнала навярно, и се отклонявам... Но той е избран от сърцето ми, и това значи, че ще укрепна, вървейки по него. Рано или късно...
Да, много хора ще кажат сега, че не е така, че се държах недостойно тези дни (тук, в блога), не като човек, който обича хората, но това е заради обидата, заради дълбоката обида и болка...
И дойде гнева, изстъплението, нервните изблици...
И това се случва понякога.
Обяснимо е. Човешко е... ;)
Да, гнева е грях, но понякога е присъщ именно на най-добронамерени и крайно чувствителни хора.
Той е продукт на вопиющо чувство за справедливост, и пълна непоносимост към подигравките с друг човек, към лъжата и грозното поведение.
Човешко е да се греши, нали така?
Аз също греша, но вярвам -мога да си позволя по някой и друг грях от време на време, след като съм направила (и ще направя) толкова добрини на разни хора, които срещам по пътя си, и създавам наистина красиви неща за хората понякога...
---
Това е. Изповед беше май... Така се получи ;)
Аз съм филантроп и хуманист по душа. И ще остана такъв до края на живота си, вярвам.
Независимо от всичко.
----
П.С. А сега- понеже не ми се пише отделен пост само за това след този- само да ви кажа, че ще си дам известно време почивка от блога.
Ще се върна сигурно, и пак ще публикувам разни неща... От време на време.
Приятно лято!
Понякога се озадачавам, че има толкова много хора, които сякаш дишат с омраза, но като се замисля има достатъчно обективни причини за това. Като започнем от ценностите, които господстват в съвременното общество - егоизъм, свръхиндивидуализъм, вулгарен материализъм, жестокост и безчовечност, липса на съчувствие и състрадание към унижените и оскърбените, смразяваща нетолерантност към инакомислещите и към всички, които не са съгласни със съществуващото статукво и си позволяват да мечтаят за един по-добър и по-хуманен свят.
В тази връзка се сещам, че наскоро прочетох една статия, в която пише, че "няма блогъри с леви убеждения". Мнението е малко пресилено, но е доста близо до истината. Защото лявото винаги е означавало ЧОВЕЧНОСТ, а именно днес тя е нещо твърде дефицитно.
Липсата на леви блогъри изглежда е български феномен, защото по цялата планета преобладаващата част от интелектуалците са леви, а за повечето български "интелектуалци" (особено сред пишещите в интернет) е характерно политическото късогледство, примитивизмът, най-бруталният социал-дарвинизъм, тесногръдието и духовната ограниченост. Визирам най-вече огромната група от "демократични" журналисти и "обективни/безпристрастни/компетентни" икономисти (те винаги са от едната страна на барикадата - там където са олигарсите и едрия капитал - тези, които им плащат и поръчват какво да пишат), които са наводнили българското виртуално пространство.
Не случайно правя това политическо отклонение - смятам, че то посочва сериозна част от причините за все по-ширещата се мизантропия, която както вече споменах, не води до нищо друго освен до увеличаването на страданието по света. Иначе у нас лявото (човечността, солидарността) липсва не само в интернет, а и в политическия живот, защото всички парламентарни партии изповядват ултрадясна политика, която защитава само интересите на едрия капитал и икономическия елит.
*
Не съм съгласен с с оценката за Ницше. В никакъв случай не мога да го нарека мизантроп.
В личния си живот не е имал късмет, страдал е много, но винаги е успявал да съхрани своята човечност и доброта.
След написването на "Фридрих Щраус - изповядващият се писател", в писмо до приятел Ницше е изразил надежда, че клетият Щраус не е прочел това произведение, което излиза малко преди неговата смърт.
Ницше е бил безкомпромисен когато става дума за борба на идеи, за търсене на истината, отстояване на собствения мироглед, но в частния си живот винаги е бил излючително любезен - безкрайно далеч от асоциациите, които създава неговата най-популярна снимка.
В словото си на гроба на Ницше Петер Гаст го определя като един от най-благородните и най-безкористни хора, които са стъпвали на тази земя.
От многобройните статии за гениалния философ най-близо до моята представа за него е портрета, който му прави Стефан Цвайг (има го в "Европейската мисъл").
Явно поста ми наистина те е заинтригувал.
И моята позиция е категорично в полза на филантропите, мисля е видно от поста ми :)
И между другото с политическото си отклонение (за което ти благодаря, ценно е) ми напомни нещо, което бях забравила- че макар да съм (да се чувствам) аполитичен човек, винаги съм изпитвала дълбока симпатия към "ляво- ориентираните" (както много правилно отбелязваш- лявото е символ на Човечност), и винаги приятно ме е изненадвало научаването че още някой мой любомец (човек, от чието изкуство се възхищавам) е с леви убеждения.
И Ван Гог, не зная дали знаеш, е бил наричан "комунист" :) Дори е имал идея да основе с брат си Тео и с още няколко художника- приятели "Комуна на художниците", където да работят и живеят на едно място и на равни начала, споделяйки всичко като в една истинска комуна, художници, които искат да участват- нашумелите по онова време новатори- импресионисти, събрали се в Париж- Сезан, Гоген и други...
Но, разбира се, идеята за комуна се е провалила, по простата причина, че хората на изкуството са (и трябва да бъдат, за да не са подражатели, а оригинални и самобитни)- индивидуалисти.
Невъзможно е било да творят на едно място събрани.
И днес това е невъзможно, мисля...
---
Колкото до Ницше- приемам искрено забележката ти.
На място е.
Всъщност аз също го харесвам, и смятам, че е страдал много, и че е бил невероятен ум и гений, а също и благороден човек, също създал своя теория (-утопия) как може да се издигне Човека по-високо, превръщайки се в Свръх-човек, а оттам- явно е чертал теория и как цялото човечество би могло да се издигне на по-високо ниво.
С това съм съгласна.
Аз просто съм го категоризирала твърде много. За улеснение ;)
Мисля, че в крайна сметка той не е бил нито точно филантроп (подобно на Достоевски), нито мизантроп.
Истината за него е някъде по средата...
Все пак мисля, че е изпитвал отчасти някакво презрение към хората, към "обикновените" хора и умове... Отричал е посредствеността.
Което само по себе си не е толкова лошо.
Но го наричам мизантроп, може би само сравнявайки го с Достоевски... Защото той прегръща всичко- дори посредствеността, в едно безумно изстъпление на Любов към Човека...
Какъвто и да е той.
Поздрави, и още веднъж благодаря за коментара :)
А колкото до Ницше... Не ми е от най - симпатичните. Хаха, сигурно заради училище, то ограничава понякога, поради болните представи на някои индивиди там. Няма значение.
Браво!
Поздрави!
До скоро , душе! :))))
Приятно лято и усмиФФки!
Колкото до Ницше, заслужава си да се прочете (поне част от написаното от него), наистина...
ЦелуФки от мен!!! :-*
@ Благородни приятелю, и аз мисля по абсолютно същия начин!
Така че- просто се радвам, че сме единомислещи ;)
Поздрави и всичко най-добро!
Хърбърт Уелс, Бърнард Шоу, Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Ромен Ролан, Анри Барбюс, Енрико Ферма, Жолио Кюри, Робърт Опенхаймер, Лион Фойхтвангер, Емил Лудвиг, Жан-Пол Сатър, Пабло Неруда, Диего Ривера, Давид Сикейрос, Томас Ман, Хайнрих Ман, Чарли Чаплин, Джон Ленън, Джак Брус, Джинджър Бейкър...
*
Изчел съм почти всичко от Ницше излизало на български език плюс няколко биографии за него (на руски и английски).
Творчеството му е изключително разнообразно, написаното от него е интепретирано по какви ли не начини. Развитието му би трябвало да се раздели на поне три етапа. Далеч не всяка негова мисъл трябва да се приема буквално, а още повече като категоричен императив. Едва преди 2 години разбрах, че "Тъй рече Заратустра" е по-правилно да се преведе като "Ами, че рече Заратустра".
Понякога Ницше е твръде жесток в търсенете на истината, позволява си да се надсмива дори над себе си. Човекът Ницше е нещо различно от философа Ницше, но би било твърде наивно идеите му да се интерпретират като призив към жестокост и първичност. За съжаление има такава тенденция в първата половина на XX век, но това не е по вина на самия Ницше, който така и не доживява славата си.
Ницше е смятал, че само красивият живот е оправдан. Но красив живот може да живее всеки - и талантливия, а и по-скромно надарения. Щастието и успехът не са гарантирани за никого, но всеки е в състояние достойно да извърви пътя си на тази земя - стига да има желание за това. Тоест всеки сам определя дали да бъде Филантроп или Мизантроп:)))
Впрочем, и аз съм сигурна, че "Ницше е твръде жесток в търсенете на истината, позволява си да се надсмива дори над себе си", както и че "би било твърде наивно идеите му да се интерпретират като призив към жестокост и първичност."
Напълно съм съгласна с твоите думи...
Просто обичам да ги сравнявам двамата с Достоевски (и аз не знам защо ;), и да си представям метафората със върха, и с хвърлянето от върха- директно в бездната...
В бездната на безрезервната обич към Човека...
Поздрави!
Аз също съм с 2 ръце "ЗА" филантропията и се стремя да се придържам към нея, макар отвреме-навреме тези опити да са безуспешни, уви! Но и на мен нищо човешко не ми е чуждо, важното е към какво се стремим да се придържаме. Поне така си мисля...
Поздрави!
04.12.2008 02:42
08.12.2008 23:52
09.12.2008 09:01
Да аз съм мизантроп - поне аз се "оценявам" като такъв. Да мразя и презирам хората. Живея в свят, където ако съзра ЧОВЕШКО качество то ме заслепява на фона на оклния мрак. Мога да кажа че болката от заслепяването е мимолетна и буди отдавна забравена еуфория. Може и да греша но ми се струва, че човещината следва стъпките на динозаврите.
Може и да съм мизантроп, но това не означава, че бичувам околните заради загубената си вяра. Напротив опитвам се да демонстрирам най светлите и красиви човешки достойнства. За да съхраня себе си, а може би и за да продължавам да мразя останалите - низшите (не съм се самоанализирал, а и ме е страх от това което мога да открия).
Радвам се за вас ФИЛАНТРОПИ. Все пак вие сте съхранили вяра която за мен е обругана и поругана, маниполирана и опорочена, захвърлена в най-тъмните и кошмарни кътчета на човешката деградация
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...