2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2871 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2008 16:29
Миналата седмица бях болна. На легло. Нямах никакви сили и само спях и гледах телевизия.. Вследствие на тая работа сериозно изостанах от подготовката за Коледа и от цялата треска, която я съпътства. Като гледам всички са обхванати от нея - и тук, в блога и в "реалния живот". Всички за това приказват (съвсем естествено) - "украсата, подаръците, атмосферата, настроението, подаръците, украсата..." Моите близки хора включително. И те са взели вече подаръци за мен, а аз за тях- найн.. :(
На път съм да се паникьосам (защото трябва да си пазя все още крехкото здраве, а навън е стуууд), а времето изтича... Но се усетих навреме, че паниката до нищо не води. Най-много да блокирам и това е. А сега просто трябва да се успокоя, да се стегна, да си събера мислите и да действам. Целенасочено. Без паника! В крайна сметка нищо не е загубено.. А и защо трябва да се "съревновавам" с всички? Всеки си бяга в своята, отделна, лична писта.. Радвам им се на онези, които умеят и имат желание да украсяват дома си и да създават истинска коледна атмосфера и настроение около себе си.. И не само у дома.. Мисля че аз не умея. Поне засега. Но това няма значение. За мен е по-важен простият факт, че съм вярващ човек и че принадлежа на християнството. Това ми стига. Въпреки че не мога като че ли никога да усетя чак така Коледа и Великден като повечето хора.. Не съм по "официалните празници". Прекрасни са, да. Но на мен са ми по-ценни личните, невидими моменти и дни, които са празник на душата и триумф на вярата ми. Тези мои лични "празници" никога не съвпадат с официалните. С тези от календара. С Коледа или Великден. Но ги има. Това е важното!
Не мислите ли?
(И съм сигурна, че не само аз се чувствам така..)
Все пак се старая.
Довечера най-сетне ще имаме елха и ще я украся заедно с моя приятел. Както и дома. Колкото можем - толкоз.
А утре, с риск да се разболея отново, ще изляза, избера и купя (с искрено желание!) подаръци за най-близките ми хора. Каквито успея - такива. Поне ще са от сърце.
Вчера и онзи ден гледах по телевизията един прекрасен филм (наистина много ми хареса!) - "Империя: Свети Петър". В ролята на св.Петър беше също така прекрасния Омар Шариф (дано правилно съм му чула името..). Плаках по време на филма. И след това доста. С много, много чисти сълзи. Почувствах се пречистено. И по-добре. Още веднъж - радвам се, че съм вярващ човек и че принадлежа именно на християнството.
Трябва да си събера силите отново. Трябва да се стегна. Не искам да се превръщам в "мрънкало" и само да се оплаквам и да оплаквам съдбата си..
Да, тежко ми е напоследък. Своего рода съм на кръстопът. Сърцето ми тежи и е "угрижено", ако мога така да се изразя. Умът ми също. Мъчно ми е, че не владея силата си, не умея да я използвам. И изпадам в голяма слабост. Дано се науча някой ден да я владея... Защото знам, усещам, че я има у мене. Просто не бива да се паникьосвам, защото това само ме блокира. За съжаление, имам склонност към това.
Но трябва да се справя. За мен "трябва" е важна дума. Неизбежна...
Пише ми се и за други неща - като например "Голямото четене" (кампанията на БНТ, която е наистина прекрасна и много вдъхновяваща!), но - друг път. Като си украся елхата. Точно се това се заемам сега...
П.С. Бъдете здрави и щастливи! Това е най-важното.
Първо със заглавието.
А след това и с това, че естествените хора не могат да се вживяват в измислени празници. Но те са измислени с някаква цел и се спазват, за да се запази тяхното внушение и възпитателна цел. Не са задължителни. По-стойностни са онези празници, които усещаш. Те са истински.
Не всеки има сила. Но да, важното е да се научим да я владеем. Никой не го може в съвършенство. Всеки ден по малко...
Весели празници!
С пожелания за красива елха. Макар че всяко задължително нещо...
22.12.2008 16:41
Вече украсихме елхата - много е красива!!! :)
Макар че аз пак плаках, докато я украсявахме.. Не мога да избягам от себе си и от това, че съм тъжна.. понякога. Сега. Но пак е красиво.. Дори повече...
Весели празници ви желая!
Рождеството на СПАСИТЕЛЯ!
УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!
П.С. Да, най-важното на Коледа е смисълът на празника.. Рождеството на Христос! А хората често забравят това.. Все повече сякаш....
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...