2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 5727 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2009 17:37
Написах го точно преди една година и един месец - в края на октомври, когато в моят живот промяната беше неизбежна..
Беше време, беше промяна, които ми костваха много.. И сега е такова време. Все още. Но ще бъда силна. И няма да развалям хубавото внушение от този свой "щастлив" текст със споделяне за личните ми болки и за раните в душата ми. (Тях все още ги има.. И далеч не са само от този живот.) Въпреки така истинското отчаяние, депресията, безнадеждността и известната доза лудост, които ме обземат от време на време (засега - неизбежно..), когато вярвам - вярвам като за десет души. И обичам - винаги. Откак се помня.. И зная, че и в щастието и в депресията (и лудостта), и в хубавите и в черните си мисли, и в светлите и в мрачните си дни, и в отчаянието и във вярата си, едно не се променя и на едно нещо мога да разчитам винаги - че съм себе си. Че съм истинска. И че не се променям в същността си. И най-ценното - че тази същност е красива, както открих преди известно време.. Това ми е достатъчно, за да продължавам. За да зная, че има защо да живея. И че някой винаги ще има нужда от мен..
А сега ви оставям на "щастливия" си текст. Подарявам ви го. Дано някой има нужда от този "подарък". Човек никога не знае.. Затова е по-добре да споделя нещата си. (Такъв е моят принцип.)
Ако се построи къща на щастието,
най-голямото помещение ще е чакалнята...
Тази мисъл принадлежи на френския писател Жул Ренар. Колко много истина има в нея! Толкова малко са хората, които биха се определили чистосърдечно и нелицемерно като щастливи... Но всеки човек се стреми към щастие – това е изконен стремеж, заложен в нас по рождение, възможно най-дълбоко в природата ни. Неотменим стремеж, който дори да е потиснат в човека, поради някаква причина за известен период, рано или късно се възражда. И то с още по-голяма сила... Може би, защото чувството на щастие, е гръбнакът на живота, който бихме искали и бихме могли да живеем... вечно.
Слепота или проглеждане?...
Според, иначе мъдрия Цицерон пък богинята на щастието Фортуна не само е сляпа, но и ослепява своите любимци. Но как е възможно това, и нима не е тъкмо обратното? Нима човек не се чувства, сякаш проглежда и вижда за първи път света, когато е щастлив?... В състоянието на щастие човек сякаш се ражда отново, и като новороден вижда и усеща всичко на този свят, и всеки миг сякаш трае цяла вечност – така изпълнен е със съдържание, с емоция, с красота, със смисъл... Идващи от очите на проглеждащия, на щастливия човек, но може би присъщи на света по принцип, но за които човекът е (до голяма степен) сляп, когато е нещастен, или празен откъм емоция. Когато все някаква липса или някакво неудовлетворено желание, стои между него и простичката радост от факта, че е жив... Щастието, макар, че е различно за всеки човек, и дори за един и същи човек в различни моменти от живота му, е все пак едно и също нещо – чувство за хармония между човека и всичко останало, мир със самия себе си, усещане за пълнота и красота на живота, за непресъхващ извор на сили и любов вътре в теб, на радост от това, че обичаш и че си обичан, че си способен да реализираш себе си пълноценно в света, и така нататък, и така нататък... Както казва Димитър Димов: „истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят”. Щастливият човек не усеща липси, недостиг, болезнен стремеж към нещо, и е благодарен за това, което има в този момент, тук и сега (защото щастието няма друго измерение освен това). За него дори един-единствен ден на пълно щастие, може да оправдае цели години на болка и страдания, преживяни в миналото...
Жажда за живот
Заради всичко това, щастието е дълбоко свързано и с „жаждата” за живот. То влива в човек сили и желание да бъде на този свят, да се бори и да преодолява всяка трудност и изпитание, с много по-голяма лекота. Когато човек е щастлив, той със сигурност надраства дребнавостите на ежедневието, и изпълнен с новото си „зрение” за всичко, открива, навсякъде около себе си, смисъл и красота, каквито са му липсвали преди. И заради които, желае, жадува просто да живее... Щастието наистина е непресъхващ извор на сили и вдъхновение, който само може да прелива, не и да се изчерпва, раздавайки се на другите. В този смисъл е и мъдрата мисъл на Буда, че „както десетки свещи могат да бъдат запалени от една, без да намалят нейния живот, така и щастието не намалява, ако се споделя.”
Щастието винаги идва само, доброто винаги се връща
Ние, българите, имаме една много вярна поговорка – „насила хубост не става”. Това важи в пълна сила и за щастието. Никой не може да го предизвика в живота си насила, нито да го прогнозира или планира... То идва винаги само. Когато човек е готов (за него). Когато го е заслужил може би. Винаги идва напълно ненадейно и изненадващо. Дори когато най-малко го очакваме в живота си... Щастието просто се случва. Защо и как – „неведоми са пътищата Божии”, както пише в най-мъдрата за християните книга. Или пътищата на Съдбата, на древната Фортуна, в която са вярвали римляните.
По някакъв начин, то е награда. Именно, защото не може да предизвикано насила, а „сполита” когото пожелае, когато пожелае... И ако наистина щастието е награда, то тя е за човека, който е пазил, „отглеждал” и развивал доброто (начало) в себе си винаги... Защото е лесно да бъдеш добър (с другите), когато си щастлив, когато нищо не ти липсва и не те наранява. Но е трудно, и тъкмо затова - по-истинско, да бъдеш добър човек, когато страдаш, когато изживяваш трудни времена в живота си, които понякога траят дълги години... Колкото и банално да звучи (но нима клишетата не са такива, тъкмо защото носят много истина в себе си), доброто винаги се връща. Към човека, който го е „излъчил”. „Бог забавя, но не забравя”, както гласи друга поговорка... Единственото, което е нужно, е човек да бъде добър, във всякакви дни и времена, и да има вяра и търпение, за да дочака наградата си... Онази, която носи непресъхваща жажда за живот...
Дано да е прав Сенека, казвайки:
Лесен е пътят към щастливия живот - само тръгнете!
Дори и да не е точно така, нищо не пречи поне да опитаме... Ако спечелим – ще спечелим само щастие...
P.S. И сега стоя зад всяка своя дума от горния текст и вярвам в написаното.
Всеки човек има право на поне един щастлив ден /седмица / месец / година в живота си..
Аз имах моите ден/ седмица миналия октомври. Този - също. Вярвам, че те няма да бъдат последни.. Желая щастие и на вас.
Р.P.S. Ето още за щастието от мен..
Поздрави, чудесен постинг...
Желая ти много щастие оттук нататък!
Много щастие занапред ви желая и аз!
27.11.2009 16:50
~~~
candysays, прекрасна булка си била :)
малко със закъснение, но да пожелаеш нещо хубаво на двама влюбени никога не е късно ;)
бъдете много щастливи и се обичайте винаги така силно! :)
Поздрави и заповядай пак в моя блог :)
Поздрав сърдечен от мен :)* С пожелание за всичко най-добро!
Щастлив път, мило дете!!!
Благодаря ти за хубавия коментар и до нови срещи! :*
"Просто грея, високо, като слънцата.
И желая доброто.. И живея Сега. Във мига.
И обичам по-истински от всякога.
И гледам как се стопява всяка земна мъка,
и как пречистена триумфира вечността,
освободена
като моята душа.
Дишаща мига...."
Да , щастието е пълнота на душата, хармония, удовлетворение от живота ми тук и сега и още много други неща....но то е състояние, към което трябва да се стремим всекичастно....а постигането му само за ден, за час дори...си струва усилията!!!
Да бъдем щастливи!!! ОТ НАС ЗАВИСИ!!!
Поздравления за чудесния постинг! Да, подаръкът ти е чудесен и всеки има нужда от него,...да се докосне до този чудесен текст и да продължи напред......!!!
Прегръдки! Хубав ден!
Прегръдки и от мен! Хубава седмица! :*
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...