***
***
***

Понякога болката е тъй голяма,
че е просто няма, няма, няма...

мисля, че мога да разбера.....

До надеждата опрях, тъдява там се спрях,
изигра ме тя, двуглава, там умрях...
Като спомен от всевечна драма ме възпря
болката голяма на сърце ми, не прощава,
че и сили даже нямам веч да кажа,
че отиде си далечна, мъчна,
а и споменът го няма вече, няма, няма...

@ darkanion,
@ breathe,

благодаря ви! {}

Значи, такива стихотворения само ос по два-три реда, са изключително трудни за писане, ако идеята е да се получи нещо оргинално и красиво. Получило ти се е! Напомня ми на едно стихче което бях чел в някаква документална книга на Кеворк Кеворкян, с интервюта от "всяка неделя". Ето как звучи:

Болка!
Болко,
болчице...

Демек, тя става толкова силна, че накрая й се моли...

радвам се, че смяташ че ми се е получило, тоест че ти е харесало ;)
Но аз нямах за цел да пиша нещо добро или сполучливо, а просто излях от недрата си това... за миг... един ням, вътрешен и така дълбок вик на болка, не-намиращ изход да излезе навън...
Затова го написах. Защото ме болеше...

Както и да е.
Това, което си цитирал, също е яко ;)
Човек какво ли не опитва... за да се спаси...

просто усмивка..

Илияне! :-*