2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 9777 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2006 20:18
Здравейте!
Този път реших да напечатам и публикувам тук за вас, посещаващите моя блог, една /както споменавам в заглавието на постинга/ тъжна и красива легенда, наречена "Чай в пустинята"- тя е част от едноименния роман на Пол Боулс, който е съвременен американски писател, част от така нареченото "битническо" /и хипарско/ поколение на Америка /част от което е например и Джак Керуак, с неговия култов за мнозина роман "По пътя".../, което нарича и възприема себе си и като "изгубеното поколение" (още- поколението "Х"), и което, както е известно, се увлича доста по "мистериозните", загадъчни, религиозни и изостанали спрямо Запада страни от Изтока, обвити с някакъв особен ореол на романтика и духовност, според хипарите ... /Някои от вас, разбира се, знаят тези неща, но все пак ги пиша като въведение за онези, които не знаят... ;)/ Та тази книга, наречена "Чай в пустинята" взема името си от легендата, разказана в него, и която ще публикувам сега тук, и честно казано нямам представа дали автора сам си я е измислил, или пък тя е автентична, и я е научил някъде по време на пътешествията си... Накратко /за да ви въведа в атмосферата/ романът разказва за любовната история /малко трудна и нещастна на моменти, но затова и реалистична/ на двама западняци /мисля- американци/ в далечната за тях и екзотична Африка и премеждията и трудностите, с които се сблъскват там- и физически, и психически те са подложени на голямо изпитание в чуждата земя... /нещо като нашумелия тия дни и в България "Сървайвър" ;)))/ Та мъжът /от двойката, отишла в Африка да "търси себе си", както гласи клишето за битниците ;)/ отива веднъж на нещо като проститутка някъде в пустинята /има шатри край някакъв арабски град, където е отседнал той и там я намира и ситуацията, в която "заварваме" героите е следната той (Порт се казва) е в някаква шатра, и се уговаря с някакъв местен мъж (Смаил) за преспиването си с тази местна красавица и нещо като проститутка (макар че му забраняват да я нарича така), на име Марня, и преди да спи с нея, този тип Смаил по някаква неведома причина решава да разкаже на Порт въпросната тъжна история, дала име и на цялата книга, както вече споменах- "Чай в пустинята"...
Мисля, че ще ви хареса, макар че е тъжна история... А и като я чете, човек го "лъхва" от онази мистична (и митична) атмосфера на пустинята, на арабския Изток, на онзи далечен и така чужд за нас тип отношения между хората, техните мечти, вълнения и някак безмълвен начин на изразяване на техните чувства... Въобще ще ви лъхне малко "пустинен вятър", така да се каже, и може да си представите ярко картината... пустинята... Която има такова странно очарование и въздействие върху хората... Макар че аз лично се радвам, че не съм родена там, в пустинята, и че не съм я посещавала дори /нямам и никакво желание/, но пък ми е приятно да се насладя от разстояние на нейните истории, макар да ми става и тъжно... Може да се опитам и да я нарисувам... С бои- цветна и с най-синьото небе на света...
Насладете й се и вие, заедно с мен!
Из романа на
съвремения американски писател
Пол Боулс
“ЧАЙ В ПУСТИНЯТА”
(из колекцията “Америка 20”,
на издателство “Парадокс”)
-Не- отвърна Порт.
-Историята е за три момичета от планините, от едно място, близо до онзи блед, от който идва Марня. Наричат се Утка, Мимуна и Айша.
Марня бавно кимаше с глава в знак на съгласие, а големите й меки очи гледаха Порт.
- Та те отиват да търсят щастието си в М’Заб. Повечето момичета от планините отиват да печелят пари в Алжир, Тунис, тук, но тези момичета искат едно нещо повече от всичко. Те искат да пият чай в Сахара.
Марня продължи да кима, тя следеше разказа само блгодарение на имената на различните места, които Смаил споменаваше.
- Разбирам- каза Порт, който нямаше представа дали историята е весела или тъжна; беше твърдо решен да внимава, за да може навреме да изрази отношение- поне дотолкова, доколкото тя очевидно очакваше от него. Искаше му се само да е кратка.
- В М’Заб всички мъже са грозни. Момичетата танцуват из кафенетата на Гхардая, но винаги са тъжни; те все още искат да пият чай в Сахара.
Порт погледна отново към Марня. Изражението й бе абсолютно сериозно. Той кимна.
- Така минават много месеци, а те са още в М’Заб и са много, много тъжни, защото всички мъже са толкова грозни. Много са грозни там- като прасета. И не дават на бедните момичета достатъчно пари, за да могат да отидат да пият чай в Сахара.
Всеки път, когато казваше “Сахара”, произнасяйки го по арабски, със силно ударение на първата сричка, той спираше за малко.
- Един ден идва един тарги- той е висок и красив, язди хубава камила. Разговаря с Утка, Мимуна и Айша, разказва им за пустинята, където живее, за своя блед, и те слушат, а очите им са широко отворени. Тогава той казва: ”Танцувайте за мен.” И те танцуват. После се люби и с трите, дава една сребърна монета на Утка, една на Мимуна и една на Айша. На разсъмване се качва на своята камила и заминава на юг. След това те са много тъжни, а мъжете в М’Заб им изглеждат по-грозни от всякога и непрекъснато мислят за високия тарги, който живее в Сахара.
Порт запали цигара. После забеляза, че Марня го гледа в очакване и й подаде пакета. Тя си взе една и с някаква груба маша елегантно поднесе горящ въглен до върха. Цигарата се запали веднага, след което тя я подаде на Порт, като в замяна взе неговата. Той й се усмихна. Тя почти недоловимо се поклони.
- Минават много месеци, а те все още не могат да спечелят достатъчно пари, за да отидат в Сахара. Запазили са сребърните монети, защото и трите са влюбени в онзи тарги и винаги са тъжни. Един ден те казват: “Така ще си отидем- винаги тъжни, без да сме пили чай в пустинята, затова сега все пак трябва да тръгнем, дори и без пари.” И те събират всичките си пари, даже и трите сребърни монети, и купуват чайник, поднос и три чаши, купуват си и билети за автобуса до Ел Голеа. Там им остават съвсем малко пари и те ги дават на един башхамар, който тръгва с кервана си на юг, към Сахара. Той им разрешава да яздят с него. И една вечер, когато слънцето залязва, те стигат до големите пясъчни дюни и си мислят: “Сега сме в Сахара; ще си направим чай.” Луната изгрява, всички мъже освен пазача спят. Той седи при камилите и свири на флейта.- Смаил размърда пръсти пред устата си. – Утка, Мимуна и Айша тихо се отдалечават от кервана с подноса, чайника и чашките си. Ще търсят най-високата дюна, за да могат да виждат оттам цяла Сахара. Там ще си направят чай. Вървят дълго. Утка казва: “Виждам една висока дюна.” И те отиват до нея и се качват на върха й. Тогава Мимуна казва: “Виждам една дюна ей там. Тя е много по-висока, и от нея ще виждаме чак до Ин Салах.” Те отиват там и тя наистина е по-висока. Но когато се качват на върха, Айша казва: “Вижте! Там е най-високата от всички дюни. Ще виждаме до Таманрасет. Там живее онзи тарги.” Слънцето се показало, а те все още вървели. По пладне им станало много горещо. Но стигнали дюната и започнали да се изкачват. Когато стигнали върха, били много изморени и решили: “Ще си починем малко и после ще приготвим чай.” Но първо нагласяват подноса, чайника и чашите. Сетне лягат и заспиват. А след това- Смаил направи кратка пауза и погледна към Порт- много дни по-късно друг керван минавал оттам и един човек забелязал нещо на върха на най-високата дюна. Когато отишли да видят какво е, намерили Утка, Мимуна и Айша; те все още били там- лежали по същия начин, както били заспали. А трите чаши- той повдигна своята малка чаена чашка- били пълни с пясък. Ето как пили чай в пустинята.
Последва дълго мълчание. Очевидно това бе краят на историята. Порт погледна Марня- тя продължаваше да кима с глава и да го гледа. Той реши да рискува:
-Много тъжно.”
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...