"SUN IS SHINE, SUN IS MINE..."

Както вече съм споменавала в моя блог, аз обожавам слънчогледите- като растения, и като вечен символ за човека, изпълнен с красота и мъдрост...

Обичам "Слънчогледите" на Ван Гог... Обичам и обикновените слънчогледи в полята на България, придаващи неповторимо очарование на лятото... (и  слънчогледа на снимката е такъв- снимах го това лято- през юли :)

Ще цитирам сега и самата себе се ;))), понеже аз съм автора на следните редове, които са част от моя разказ- приказка "Феникс" (публикуван в 3 постинга в блога ми целия):

"А особено скъпи на душата (и очите) на птицата бяха слънчогледите. Защото чувстваше в тях нещо сродно…Чувстваше, че те са нещо като метафора на самата нея. Защото със своя предан поглед, те следят пътя на слънцето (и на живота може би) по небето. От изток на запад…И на тях то бе нужно- както и на нея. “Може би наблюдавайки слънчогледите, на древните хора им е хрумнало да почитат Слънцето като бог…Защото на различни места по света то наистина въплъщава най-древната идея за Бог. Ако в древността въобще е имало слънчогледи…Но сигурно е имало. Щом има Слънце, трябва да има и слънчогледи…Такава е логиката, която движи този свят.” Така си мислеше веднъж птицата. Защото тя освен че чувстваше безкрайно много, умееше и да разсъждава разумно понякога…"

И аз и заради Ван Гог обичам слънчогледите.
И заради други неща :))))))
Дори самото име на английски в буквален превод е страхотно - слънчево цвете ... леле, леле как се сетих само така да се кръстя, кефя си се пак ... :)))))))

Даже е едно от имената, които самата аз бих си избрала за ник, но така или иначе в блога се кръстих другояче... Някой ден скоро ще посветя един постинг на "разбулването" на онова, което се крие зад моето име тук- candysays... (идва от заглавието на една тъжна песен, която много обичам)...

П.С. Добавих още нещо в постинга- прочети го и него... ;))))