АНТЕНИ

В студеното антените звънтят.
Над тях небето ниско е надвиснало.
И аз не спя, и те не ще заспят-
замаяни от новини и мисли.

Като оса в ушите ще бръмчи 
гласът на тъп и злостен агитатор.
Ще светне ярост в моите очи
и после ще обърна кондензатора;

ще плувна в саксофонена мъгла,
на негърката в ритъма отсечен
ще се люлеят тръпните бедра...
Нима това си ти, човечество?

Като че ли в тропическия пек,
под този тежък купол на небето,
се ражда черния човек
за екзотичен декор в кабаретата.

То сякаш че живота ни тече
спокойно като Дунав в равнината-
развей си черния перчем
и се надбягвай с пролетния вятър.

Но слушай как в студеното звънтят
през тази нощ антените отчетливо!
И аз не спя, и те не ще заспят,
и ти не ще заспиш човечество.