Аз няма да мога и днес да заспя,
няма да позволя да изтече в небитието
деня,
без и днес да сътворя
поне малко красота...

Дори мъничка песъчинка да е тя
в океана от неща...
Дължа го на света.
На света,
частица от който е мойта душа...

Аз няма и този ден да заспя,
преди да сътворя мъничко красота...
Или поне ще се опитам 
да сторя това...
Да украся с капка от душата си
живота и света.

25.10.2006

"Да украся с капка от душата си
живота и света"!
Дълбок смисъл и красота!...
Ако, всеки от нас се опита да даде по малко красота от своята душа на този свят, Раят ще бъде на Земята!!!:)))

Благодаря ти тооолкова много....за милите думи... Точно сега ми бяха нужни, понеже нещо ми стана много пусто в душата ми... Не знам защо се чувствам така празно днес... Ужасно е... Знам че ще ми мине скоро, и ще си бъда пак себе си, но много трудно понасям такива дни и състояния... А се случват понякога... Неизбежно е...

Още веднъж- БЛАГОДАРЯ ТИ... :)

Красиво стихотворение! Твориш я красотата и още как. Прекрасно е, че те има!:)))

Много съжалявам, че се чувстваш толкова зле.Но, добре знаеш, че всеки човек има такива по-трудни моменти. Знам, обаче, че ти си силен и смел боец, справяла си се и с по-трудни ситуации! Ще се справиш и сега. Сигурна съм!!!:)
Зарадва ме факта, че точно във времето, когато си се чувствала зле и си имала нужда от подкрепа, моите думи, макар и малко са те подкрепили! :)))

Лека и спокойна нощ!!!:))

за милите думи и моралната подкрепа! :)))

Вече наистина ви чувствам някои хора в блога като мои приятели, макар да не се познаваме лично, и да не сме се виждали никога......
Но кой знае... Може някой ден и това да стане...;))