Може би не е точно приказка, но лично аз така я възприех.
На корицата на тази красива книга пише:

"Най-късият роман за най-дългата история на човеците"

Това подзаглавие, както и самото заглавие, ме заплениха веднага и аз си купих тази книга. Бях сигурна, че ще ми хареса - чиста интуиция. Да вметна - това е първата книга на Людмила, която си купувам, но съм чела интервюта с нея и отдавна я харесвам като човек. Вече и като писател!
Бях истински очарована от всичко в тази нейна книга - истинско бижу за всяка библиотека! Прочетох я на един дъх, по време на следобедния сън на сина ми... И наистина много ми хареса - и текста, и илюстрациите, и превода (на английски език заглавието е различно, но също така красиво: "The eye of the sky"), кориците, заглавията, всичко... Но най-вече идеята - гениална е, според мен! И си заслужава да я прочетат повече хора, включително и в чужбина. Според мен Людмила напълно заслужава литературната слава, която вече има, и е прекрасно, че продължава да твори по толкова свеж начин, без да почива "на старите лаври"...
Докато четях тази книга в очите ми грееше светлина! Защото идеята в нея е наистина много интересна и вдъхновяваща, а и аз обичам точно такива неща - на общочовешка тематика. Те са ми най-ценни, и мисля, че те могат да развълнуват всички... или поне най-много хора. Поне аз се вълнувам от тях със сигурност. :) И тези илюстрации... вълнуващо е да видиш как хубаво могат да се допълват различни творци, думи и образи... Заслужава си подобен текст да е придружен и с рисунки, защото всяко изкуство допринася за общото внушение накрая, и колкото повече изкуства, събрани в едно - толкова по-силно внушение. Стига, разбира се, всичко да е добре балансирано, както е тук. И самият изказ на Людмила е много красив - някак обран и пестелив, но изключително точен и въздействащ. Личи си, че е мислено и работено много върху текста, за да бъде "избистрен", ясен и чист. На места само загатващ, а не буквално описващ случващото се, но лесно разбираем. Полиран е като скъпоценен камък, наистина.

Този кратък роман всъщност не разказва за ангели, а за нас - хората. Но ние можем да бъдем ангели един за друг... Стига да успеем да видим себе си отстрани. Както е казал Бруно Фереро ("40 истории в пустинята") "Всички сме ангели с по едно крило, и можем да летим, единствено ако се прегърнем"...
Това важи с особена сила, когато почти нямаме надежда, а сякаш стоим на ръба на пропаст и всеки миг можем да паднем в нея и да намерим гибелта си... В такава трудна и отчайваща ситуация са всъщност героите в този роман, почти до Края. Който всъщност се оказва едно Ново (или не?) Начало...

Но за самата идея и история в книгата повече не бива да разказвам, за да не отнема от бъдещите читатели шанса сами да я разкрият пред себе си, прочитайки я.
Само ще цитирам - на асоциативен принцип - някои стари истини:

"Всичко ново е добре забравено старо." - римска мъдрост

"Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък." - Елеонор Рузвелт

Точно така е, и не бива да го забравяме.
А тази книга на Людмила Филипове е много ценна с това, че ни го напомня, и то по един наистина вълнуващ и красив начин...
Искрено се надявам да стигне до повече читатели, и й го пожелавам! Заслужава си четенето. Всеки ред.

Обичам да чета книгите на Людмила Филипова. Има нещо необикновено във всяка една от тях.
Обезателно ще прочета "Където се раждат ангелите". Особено след анонса, който правиш.
Благодаря.

Поздрави от мен! :))

Прекрасен текст! Кристина, благодаря че ми писа, благодаря за невероятните думи и оценка, за хубавата статия! И дай боже повече независими творци с отворени за новото сетива ката теб!

От сърце! Попътен вятър и всичко най-добро! *