2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 23400 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2006 16:19
Време е за промени...За добро, де. Тъй като наближава (следващия понеделник е) моят 25- ти рожден ден... :)
Реших да сменям вече често темплейтите (съответно визията на блога ми), тъй като не мога да се спра окончателно на един-единствен, който най-да ми допада. Всички си имат различен чар, и съответно ще "дефилират" тук... ;) Както и да е. Само се надявам това да не обърква хората, които посещават блога ми, и са свикнали с определена негова визия...
Но поне няма да трия- със сигурност!- обещавам. Тъй като съм фен на миналото, и на паметта... Съответно и на архивите, и хората, които пазят... Които съхраняват... Аз съм от тях, и винаги ще бъда!!!
Та сега- на темата. За рождения ми ден.
Мога да ви пиша много... Ужасно дълго и от сърце. Но тъй като и без това не ме познавате в крайна сметка (само виртуално и "на части" ;), ще го давам по-накратко.
Искам да кажа на всеослушание и пред колкото се може повече хора, колко се гордея със себе си, и с това че ставам на 25 (хем младо и свежо звучат тези години, с още сили и младежки ентусиазъм, хем зряло и мъдро- поне в моя случай- като старец се чувствам по душа и съзнание...)
Така- да обясня- може би не за всички хора това че си станал на еди колко си години, че си достигнал еди каква си възраст, е повод за гордост, но за мене специално Е. По простата причина, че съм човек, който е познал всякакви бездни и състояния (много от тях изключително и крайно болезнени и сякаш безнадеждни...), и смъртта през по-голямата част от живота ми, не е била много далеч от мен... от душата ми...
Бях в нещо като капан, много дълги години... С примка на врата, както се казва... Но се преборих, свалих въжето (метафорично, разбира се) от себе си, снех ужасното бреме от сърцето и съзнанието си (с помощта навярно на моите искрени молитви към някаква висша сила, и на моята любов...към хората, а най-накрая и към себе си). Успях да преобърна нещата в живота си, начина по който се чувствам, на 180 градуса буквално... С някакви свръхчовешки (наистина!) усилия, които се налагаше да правя не за кратко време... Цели няколко безкрайно дълги сякаш години, от най-крехката ми младост. Аз наистина буквално възкръснах от пепелта си, досущ като митичната птица Феникс, за която написах един невероятен (както се оказа) разказ...
Борих се, и в крайна сметка преобърнах нещата. Всичко вживота си. И цялата си енергия (на самоубиец по рождение) трансформирах в добро... В една безкрайна любов, и вяра, които извират от най-дълбоката ми същност, от мен самата, и затова зная, че никога (вече) няма да пресъхне този извор в мене... След като го открих в себе си, няма да загубя никога повече пътя към него- научих се как да го поддържам вечно жив!... Наистина ВЕЧНО ЖИВ!
И ето- от най-нещастното създание на света, което искаше просто да умре, много дълго време, тъй като не знаеше как да живее, и какво да прави на този свят, и твърде много го болеше... от всичко...,и което се чувстваше твърде слаб и неспособен на нищо човек, се превърнах в невероятно силен човек, който толкова силно обича и вярва... в себе си, в Бог и във хората... Толкова силен човек, че започнах да се превръщам в Ангел-хранител за някои хора около мен... В човек, толкова истински и състрадателен, и отзоваващ се на всеки зов, че може вече да лекува... Без лекарства. Само с вярата (в нещо, в някого) и с любовта си (към нещо, някого...)
А какъв ад познавам... Какви бездни на душата, и какво безкрайно и бездънно отчаяние. Но това е вече минало. Наистина го зная. И никога нищо вече няма да бъде (и не е) същото.
ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ, АЗ МОГА ДА ТВОРЯ ЧУДЕСА.... Може би защото повярвах в тях, защото са ми се случвали в моя личен, собствен и уникален (като на всеки човек) живот.
ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ, ЗА МЕН Е ВАЖНОТО, ЧЕ АЗ ВЯРВАМ. И МОГА ДА ПРЕДАВАМ ТАЗИ СИ ВЯРА И ОБИЧ И НА ДРУГИ ХОРА... ДА ИМ ГИ "ВДЪХВАМ" НЯКАКСИ... (макар че не знам дали това може да става и чрез Мрежата... Малко ме съмнява това, но знам ли ;)
И т.н. и т.н. Изживях вече така наречената "тъмна нощ на моята душа"... Сега вече е утро.
Да, събудих се в утринта. И бе красиво. Имаше навсякъде роса... И ослепителна слънчева светлина, която да облива очите ми, сърцето и душата ми, и която да успокоява сетивата ми... Да премахва страховете ми...
И зная, че една уютна къщичка, възглавница и любов ще ме чакат, когато реша отново да заспя... И нощта вече няма да е тъмна (за душата ми) каквато е била.............................................................................
Това е. Това е едно от чудесата (най-голямото!), което ми се е случило (още преди да навърша 25!, а на някои хора цял живот не се случва, и на 105 да станат...), и което искам да споделя... ТОЧНО СЕГА... Когато ще навърша 25 години, всеки момент... :)
И да ме помислят някои от хората, които прочетат тези мои думи, този постинг, за луда- тяхна воля, не възразявам. ЗАЩОТО АЗ СЪМ ЛУД ЧОВЕК, НО ПО НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН... (защото, знаете, има и ужасни начини да си луд...)
И когато събера у дома, моите най-близки приятели, за да отпразнуваме заедно моят малък-голям личен празник (дай Боже, още такива- и сватба и всичко останало...) ще има кажа лично, и очи в очи, колко много се ГОРДЕЯ (не в лошия смисъл, в никакъв случай!)- със мсички тях, със себе си, с живота си...
Който можах да направя красив.
Който успях да направя от безкрайно тъмен и безнадежден- така светъл и чист... И истински.
Това пожелавам на всеки. Да има за какво да живее, и да се чувства, както се чувствам (вече) аз...
Защото моята душа не е далече... Тя е тук, на мястото си, и ме води неуморно напред..............................
"LIFE IS WHAT YOU MAKE IT,
AND IF YOU MAKE IT DEAD,
THAN REST YOUR SOUL AWAY...."
(Mother Love Bone- "Crown of thorns")
Защото "И В МРАКА ИМА СВЕТЛИНА" според мен (това ще бъде заглавието на бъдещата ми книга :)
И искам да го кажа на целия свят, на всеки човек, защото все още има (и зная- винаги ще има) твърде много мъка и отчаяние на тоя свят, и е по-добре човек да знае, докато ги изживява, че има и нещо друго.... Аз вече го зная. Преди не го знаех... Нямах ни най-малка представа какво е да си щастлив и спокоен, но сега имам!
И много малко ми е нужно вече, за да се чувствам така :))))
И много се радвам за теб! :)))))
А и от какво друго да е моята свобода?... Нали съм го написала 1 към 1- аз ВЯРВАМ. Това е... Друго няма.
Всъщност има- преди да започна да ВЯРВАМ, знаех как да ОБИЧАМ...
Този път наистина друго няма.........................:)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...