Да, при нас, в блог.бг, напоследък е изключително весело... ;)
Толкова весело, че или ще изпукаме всички от смях скоро, или пък ще живеем поне 100 години (според максимата "смехът е здраве" ;)

Но за съжаление не навсякъде е толкова весело, като в нашия виртуален микро-свят, който сме си изградили тука...
Всичко щеше да е идеално, но...тъжното е, че не навсякъде е толкова весело като при нас. 
Защото докато ние тука си пишем и говорим, и спорим, и си хабим малко или много енергията тука, някъде другаде в същия този момент има анорексички (например), които повръщат кръв, ужасяващо слаби са, хранят се със сонди, защото вече нямат функционираща храносмилателна система (слава Богу, че не съм от тях, че се разминах с доста кошмари...), има хора, които умират от глад, или от жажда, има хора, които в момента научават, че са болни от СПИН или рак, и са принудени да погледнат на живота от съвсем друга гледна точка (пред заплахата скоро да умрат, да ги няма) и за тях всяка минута на този свят вече е безценна...А ние си ги пилеем най-спокойно... (аз включително)
Замисляте ли се, че има и хора, които губят децата или родителите си, или други най-любими и близки същества в катастрофи... Че на много места в момента много души и тела се борят между живота и смъртта... И за тях всичко е така наситено, интензивно... Че има хора, които по рождение нямат или губят (още по-тежко е навярно!) зрението или слуха си... Или ръцете, или краката си... И са принудени да се настроят, да свикнат с тези жестоки загуби...

Да, те са там. Ние сме тук. И ни е забавно (все още). Е, ще дойде някой ден и нашия ред, на всеки от нас, щем, не щем...
Такъв е живота, не прощава на никого. И няма защитени хора. Застраховки няма. Та ние, където и да сме, всички ние, си оставаме част от живота "навън", част от така наречения реален живот.
Не се съмнявам, че го знаете това.
Но не зная дали осъзнавате че сме щастливци-дори само защото си имаме слух, зрение, нормално развити тела и мозъци, и т.н. Че близките ни са живи и здрави (да са живи и здрави!) и т.н. Аз искам да ви го кажа (най-искрено и отговорно!) 
НИЕ СМЕ КЪСМЕТЛИИ!...

---------
И на всичкото отгоре при нас е весело... За разлика от други места по света (и у нас) в момента.
Искам да ви благодаря (най-искрено) за веселбата, която ми осигурявате напоследък тук, в блога. 
Искам и да си извиня и на всички, които някога съм засегнала по някакъв начин (особено на bbbbb & meimei, защото веднъж наистина се заядох кофти с тях... та- простете ми. Бъдете живи и здрави, вие сте ми симпатични (вече),колкото и странно да ви звучи).
Искам да кажа и на всички от т.нар. Партия майка, (да не ги изброявам, те си знаят кои са) че и те са мили и симпатични дори напоследък... Е, прекаляват понякога, но напоследък ми се струват наистина като деца... невинни (почти ;) които просто си играят наоколо... Какво да ги правиш? Като си нямат понастящем (явно) сериозни проблеми в живота... (като онези, които описах по-горе).
Искам и да ви благодаря, че увековечихте моето име (по-точно моя ник;), и най-точно една тъжна песен на Velvet Underground, изпята и от Мартин Гор, на която се кръстих..)
Не знам с какво заслужих тази чест, но вие наистина ме превърнахте в легенда в блога вече...(не че съм единствената легенда тук, но съм една от тях... ;)) 
Направо се чувствам "увековечено"...:)
Навсякъде се натъквам на името си из блога... "Кенди" това... "Кенди" онова... "Кендиту"... (много мило е това последното ;) БЛагодаря ви! За вниманието...

...Към моята скромна персона. Или не толкова скромна ;) Съжалявам за което, но наистина напоследък скромността не ми се отдава особено... Лошо!... Но за това са виновни и много хора, които са казвали прекалено силни думи за моята личност. При това искрено, без подкуп от моя страна ;))

Обвиняват ме, че страдам от мегаломания... Възможно е... Не отричам (напълно ;)
Но аз не "страдам" от това, напротив добре се чувствам ;)))

Сега някои ще се попитат:
За коя се мисли тя, по дяволите?!... 
Е, отговора е много простичък:

Мисля се за себе си.

Никога не съм се мислила за нещо друго. Какво да направя, че в моя случай това наистина означава много?... ;-)

(освен това не лъжа (аз никога не лъжа!), когато споменавам (като евентуално обяснение на моята нужда колкото може повече хора да ме обичат) че съм имала нещастно детство, и много трудни тийнейджърски години... И че имам баща, който често се е държал чудовищно, и въобще не ме е карал да се чувствам спокойно и обичано дете...)

Още едно уточнение (като съм почнала ;)- аз никога не лъжа наистина. Не знам за вас, но аз имам един-единствен блог (не виждам смисъл да се занимавам с повече ;)- този тук. И наистина съм момиче, и наистина на 25, и наистина от София (а, и не мисля да си сменям пола в скоро време ;) И се чувствам ОК с всичко това. Нямам особени проблеми със себевъзприятието си. 

И не играя Исус, и нямам намерение да ме разпъвате, нито да възкръсвам... ;)
(макар че вече си имам и нападатели, и адвокати- на които им благодаря от сърце! особено на synuvamzvezdi :) Процеса е в развитие... Не знам какво е решила "Партията майка" на конгреса си ;) Моля да ме уводомите, като решите нещо за моя милост ;)

Но онова, което го пише най-горе в карето за описание на блога, наистина го вярвам и мисля. Дори да ви се струва смешно то... И бих го защитила не само с думи, но и с дела, дори с кръвта си ако трябва... (макар че вече не живеем в такива времена). Това съвсем сериозно. 
Ето такъв човек съм аз. 

----
И ако щете вярвайте, но съм"над нещата". Не винаги. Нопонякога успявам да бъда. През достатъчна част от времето...
И наистина сте ми забавни напоследък, и сте ми мили и храня ако не чак любов към вас (;) поне симпатии...:) Вие, всичките... И не ви се сърдя за нищо. Не съм такъв човек. 
Нито съм злопаметна.

... Това от мен (засега ;)...


Ваша   BITTER-SWEET
                      CANDY