Това е въпросът. ;)

Честно казано, не помня някога да не съм била влюбен човек..
В нещо, в някого, в много хора и в много неща (включително песни, книги, филми..) 
Не мога да си представя дори какво е да не си влюбен... И мисля, че това е прекрасно (и говори много за мен!)
Разбира се, има хора, които не са влюбени.. И дори които никога не са били, навярно! Или пък са били, но са се разочаровали, и са се затворили в себе си и сега.. са празни. Откъм влюбеност, и вследствие откъм още много неща.

Животът е много по-хубав, или поне -по-богат, когато си влюбен.
А когато си вечно влюбен (рядък сорт хора, на който се гордея, че принадлежа)- то тогава.. Всичко е твое. Целия свят.. :)

И тъй като Любовта е едно от най-важните неща на света за всичко и за всички (почти)- то след фундаменталния екзистенциален въпрос, формулиран от Шекспир (и много преди него, всъщност):

"To be or not to be?"

идва и следващия фундаментален (и също екзистенциален) въпрос (формулиран от моя милост ;):

To be or not to be in love?..