2. iliaganchev
3. radostinalassa
4. demograph
5. reporter
6. kvg55
7. zahariada
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. iw69
11. varg1
12. grigorsimov
13. wonder
14. patriciq1111
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. iw69
8. savaarhimandrit
9. varg1
10. kalpak
Животът е странно нещо.
Едновременно най-обикновеното и най-необикновеното нещо..
Често пъти хората го виждат, и съответно го определят, според призмата на собственото си моментно (дори и този момент да продължи години) състояние и настроение.
Определят го като какъв ли не. И най-често- в крайности.
Или- давейки се в някаква си своя мъка- въздишат отчаяно и през сълзи (може и вътрешни) крещят (пак може и само вътрешно):
"Животът е ужасен. Гаден, отвратителен. Не го ща тоя живот, искам да умра.."
(или нещо от сорта)
Или пък когато са щастливи, влюбени, здрави, и въобще им върви и им е комфортно в този живот (най-сетне!)- хората имат навика във пристъп на възторг да възклицават:
"Животът е прекрасен! Обичам го! Искам да живея.. /Безкрайно.../"
(Лошо няма. Това е хубавата част.)
И все пак...
...Един мъдър, един дълго живял и много видял човек, би казал простичко това:
"Животът не е нито (само) прекрасен, нито (само) ужасен.
Животът е най-различен, многолик, безкрайно пъстър. Всичко зависи.. Всичко се променя..
Животът е всякакъв."
И това е истината за живота, според мен.
И не е истина, че "животът е такъв, какъвто си го направиш (сам)."
Има истина в това, разбира се. Но това е само половината истина.
Само едната страна на монетата.
А монетата, както знаем, има винаги две страни.
Вярвам, че всичко на този свят, и въобще, има винаги две страни.
Когато за първи път, по някакъв чуден, тайнствен начин, разбрах това (бях на около 16-17 години), целият ми свят рухна. Всичкото "черно" и "бяло", "добро" и "лошо", "правилно" и "неправилно"..
И се наложи да строя целия си свят отново. От основите. От първата "тухла"..
Абсолютно начисто започнах, щом разбрах това.
Сякаш съзнанието ми се промени до корен. Из основи. И доста се обогати.. Разшири се... (като Вселената.. ;)
Та- другата "половина" от истината за живота е, че е такъв, не само какъвто си го направиш, но и какъвто ти се случва. По някакви причини.. Дали заради карма (за вярващите) или заради някаква сляпа случайност, сляпа съдба (за невярващите)- това няма чак такова значение.
Същественото тук е, че човек трябва да проумее и да се примири с това, че не всичко зависи от него.
Има си и външни фактори, обстоятелства, "карма" или "съдба".
...Хората имат навика да виждат живота през черни или розови очила, образно казано.
А, както вече изяснихме, животът не е нито (само) черен, нито (само) розов.
Той е всякакъв.
...И за да може, човек да го изживее възможно най-пълноценно, да го види във целия му спектър, е най-добре да свали очилата си. Черните или розовите..
И тогава ще може да го види във всичките му цветове...
Във всичките му багри и нюанси.. А те са безброй много. Като звездите горе...
П.С. Аз също носех своите очила, своята призма към живота, преди да го видя истински.
Но за щастие успях да ги сваля от очите си (в моя случай те бяха черни).
И едва тогава успях да помъдрея.
Успях да видя и обикна живота такъв, какъвто е.
Всякакъв...
Поздрав и на теб!
(току-що ти писах и аз коментар в твоя блог ;)
И все пак радвам се, че си успяла да захвърлиш черните очила, аз все още гледам през тях и незнам дали скоро ще успея да забравя за тях.Надявам се.. а надеждата умира последна.
Поздрави!
Ето това е може би едно от нещата, които зависят от нас- да захвърлим "очилата", през които гледаме света, и да го погледнем с "просто око"..
Сигурна съм, че ще успееш и ти да захвърлиш твоите черни очила..
Още си толкова млада, животът е пред теб! Желая ти от сърце, той да ти се разкрие, да ти се покаже, с по-красивото си и добро лице!
Hug! {}
А когато отново почувствам неудовлетворение от нищо в живота, просто ще препрочитам отново и отново този твой пост и ще си мисля за изводите, които си направила :)
Така че- добре дошла си винаги в блога ми :))*
Между другото, имам усещането, че с теб много си приличаме... И аз "на младини" (не че сега съм стара, на 26 съм все пак ;) бях като теб.. И все още си го нося в мен- онова уплашено дете, което вижда живота в тъжни краски, което лесно започва да страда за нещо, заради някой..
Но- "всичко с времето си", както е казал народа!
"Има време за сеитба, има време и за жътва, има време за всичко на този свят.." -нещо подобно гласи и някое място в Библията, сигурна съм, макар че в момента не мога да го цитирам точно...
:)
Спокойния, монотонен живот убива бавно душите ни,ти спиш а уж се радваш.
Само там в бурята ти показваш качества, само там...
с обич ДЖУЛИ
Благодаря ти за хубавия коментар! Отново..
Ама такъв си те харесвам :)))
Да, май само това забравих да спомена в поста ми за негово величество Живота- дали е кратък, или дълъг.. За онези с розовите очила е по-скоро кратък навярно, а за онези с черните цайси- протяяяяжно, безкрайййно дълъъъъг...
;-)
И въпреки всичко живота продължава, понякога стават такива обрати, целия живот се променя на 360 градуса както казват :) Ти си намерила красивата страна на живота, за което много се радвам.Продължавай само в този оптимистичен дух!
Прегръдка!
Правилно ме усещаш- така е, както го описваш в коментара си!
Дано Живота не реши да ме пречупи.. отново (защото вече ми се е случвало). Защото може.
Но се надявам, и по някакъв необясним начин усещам, че най-лошото е зад гърба ми, и че онова, което ми предстои е по-добро и светло от миналото ми.. Вярвам, че ще е така!
Прегръдка и от мен! :-*
Но не се страхувам. Вътрешната сила наистина е много важен фактор в живота.
Опитвам се май да балансирам между вътрешната сила и увереност в себе си, и онази мъдрост, която те смирява, и те прави по-кротък, и не прекалено самоуверен..
:)*
Целувки и слънчев ден ти желая
Но не бяхме ли с теб все на вражески позиции?..
Както и да е, ще приема, че няма ирония в думите ти.
Целувки и от мен!
;)
Приятен ден! :)*
Е, не бих казал, че живота е всякакъв. Бих казал, че в него има всичко, но това си е ясно. Все пак много точно казваш, че живота е такъв, какъвто ти се случва. Според мен това е основното и в това отношение май съм по-краен. Определено смятам, че има неизбежни неща и те са повечето и основните в живота на всеки човек.
Тогава какво зависи от нас? Казала си го в коментара си към Билянка:
"Ето това е може би едно от нещата, които зависят от нас- да захвърлим "очилата", през които гледаме света, и да го погледнем с "просто око"".
Това зависи от нас: не събитията, които ни се случват, а нашето отношение към тях. Ние си правим живота "някакъв" с отношението си. Това, отношението, е от нас. Другото е от Бог, съдба, карма или кой както го разбира.
Ти знаеш какво е страдание. Лично за мене технически погледнато, обстоятелствата на живота ми са ужасни и всеки "нормален" човек трудно би издържал. Най-тежко ми е, че някои кофти неща не могат да се променят, но точно това ми даде и най-точните прозрения. Някои неща са непроменими. Но отношението ни - да. От нас зависи да подхождаме към всичко с обич, дори и най-вече към лошите обстоятелства на живота си. Това изгражда душата, това остава в крайна сметка от нас, когато се изправим пред смъртта.
Доброто в нас има вечен живот. Останалото е пепел...
Поздрави :-)
Да, зная какво е страдание.. И съм абсолютно съгласна с теб, с всяка твоя дума.. Толкова много си приличаме с теб :) Предполагам- пътищата на душите ни са сродни, сходни, макар и без съмнение- различни и индивидуални...
Бих искала да те познавах и на живо. Може би някой ден..
Все пак- радвам се, че се познаваме поне виртуално :)*
Поздрави и прегръдка, специално за теб!
Поздрави зи поста :)Приятно ме размисли!:))
Поздрави от мен и всичко добро! :)
08.01.2008 23:54
Хареса ми как определяш живота -"всякакъв" :) и аз съм на това мнение. Винаги има едно "зависи", с което можем да го обозначим.
Много усмивки и прегръдки от мен :)
от векове мислители с тоз въпрос заети,
казват че е той - живота сурав
като трън бодлив и като камик курав!
Мъдростта е вярна също и така
че докато се усмихнеш за беда
вече си се май озъбил
днеска си роден а утре топа хвърлил!
За това е писана през вековете
фраза по-красива и от цвете
яж и пий, люби по много
времето ни е ограничено строго!
:)
ЧНГ и от мен! Всичко най!
@ Ася, мила, радвам се, че ти е харесал поста ми :) И аз си го харесвам, честно казано ;)))
Усмивки и прегръдки и от мен! :)*
@ Светли, това ти ли си го писал? :))) Браво, чудесно е казано!
Поздрави и на теб! :)
Да, репликата е много добро попадение, зная я..
А филма че също е много добър- спор няма.
Заповядай и занапред в блога ми! Ще се радвам да ме четеш :) Аз също ще навестявам твоя, обещавам..
Приятна вечер!

2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
30. Моят ФЕНИКС в Амазон!