Всъщност - мои Фейсбук - статуси от последно време, защото май започнах там повече да пиша, отколкото тук.. И така:

Казват: Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Аз бих добавила: Човек е и толкова голям, колкото са били големи раните, които е надживял..

После добавих:
От друга страна - Никой не е по-голям от хляба. Аз бих добавила - и от виното. Особено в метафоричното им значение на тялото и кръвта на Спасителя. Но ако тялото и кръвта са земни и смъртни, то душата е вечна.. Както и жаждата, волята за живот. А Духът на любовта може да възражда всичко..

---

 Убедена съм, че човешката душа се храни с емоции. И в този смисъл, емоционалните хора са най-ситите душевно на този свят.. А че не е лесно - не е. Понякога и душата "умира" от глад.. А храна е и добрата книга, и красивата гледка, и прекрасната музика, и любовта към някого и нещо.... Винаги съм търсела най-вече храна за душата си.

 ---

"Нашите дилеми издават комплексността на човешкото съзнание. Ако не можем да се зарадваме за това, че ги имаме, трябва поне да им се възхищаваме, тъй като те са плодовете на нашата психическа сила.", "Да не общуваш с хората е приемливо, но да не общуваш със самия себе си е абсурдно.", "Повече от четири милиарда азиатци, европейци и американци никога не са контактували със своето "аз". Гласът им ще замлъкне в тясното пространство на гроба, като чужденци, които никога не са открили дома си.", "Едва сега започнах да осъзнавам, че добрият живот се дължи повече на изкуството да можеш да губиш, отколкото да можеш да печелиш. Да очакваш повече от другите е пробита лодка."
Из "Продавач на мечти. Призванието" на бразилския писател и психиатър Аугусто Кури, последната прочетена от мен засега книга.

---

Понякога изпитвам истинско желание да кажа добра дума или да подаря нещо красиво и смислено, макар и дребно (най-често символично), на различни хора, които зная, че биха се зарадвали или че имат нужда от това.. И се чувствам така, сякаш тяхната радост би била моя. И тя е, по някакъв начин - нали всички сме свързани в една мрежа от души.. И когато, в тези особени дни, чувствам другите хора, за които се сетя, истински в сърцето си, ей така, без повод, зная, че това е най-естественото състояние, че в този момент нищо не хвърля сянка върху душата ми и не ме дави никаква болка. В тези дни наистина няма "чуждо" и "мое", а всичко е едно и съм щастлива от това, виждам Смисъла във всичко.. И тогава всяко добро нещо, което направя, колкото и да е дребно (а нимо доброто може да е "дребно", питам се?) допринася освен за доброто на другия, и за моето собствено. Ясно усещам как давайки нещо добро от себе си, човек увеличава собствената си положителна енергия в този живот. Както и собствените си шансове да се издигне на по-високо ниво - на душевна сила и душевно богатство, които не можеш да загубиш никога след като веднъж си ги придобил съзнателно и с труд в живота си.

---

 Ако наистина трябва да говорим за Добро и Зло, то добро е съзиданието, в (почти) всичките му форми, както и грижата. Защото те предполагат даване от себе си, любов, търпение, поддържане, подкрепа, изграждане (или надграждане) и сътворение, тоест - малко или много - богоподобие. А злото е разрушението в която и да е негова форма, ако ще и на нещо най-ефирно и невидимо като нечии въздушни замъци.. Затова трябва да бъдем внимателни, съзидателни и грижовни. Това е всичко, което се иска, за да бъдем добри, струва ми се... 

---

Мисля, че това хората от "продавачи" да станат просто "давачи" е едно от нещата, които биха помогнали на човечеството да се излекува..

Много, много мъдрости, Кенди!

Казано от теб, това наистина е комплимент за мен, защото си мъдър! До писане.. :)

Наистина крилати мисли Криси, бих казал дори - окриляващи...

Едно добро начало по пътя към светлината е това - хората от "продавачи" да станат просто "давачи" е едно от нещата, които биха помогнали на човечеството да се излекува..


Прекрасно казано!

Поздрави!

Имам доста такива мисли, ще гледам да ги записвам и споделям, защото сигурно има смисъл.. Когато прегръщам и приспивам бебето си, ми хрумват някои истински мъдрости - явно той ми влияе положително :)
Поздрави и от мен!

Да, това е една много работеща формула и мисля, че постепенно хората ще започнат да се чувстват по-щастливи, защото когато продаваш, никога не си сигурен, че си продал достатъчно и някак материалното е нещо като показател за това, колко си способен, до като когато даваш, няма някакъв показател, освен изпълнените с признателност, сърца/очи на получаващите.

Благодаря ти за смисления коментар. Поздрави! :)

Да раздаваме, а не да продаваме душите си, приятелството си, знанията си, добротата...
Често се оказва, че всички тези неща ги стискаме или продаваме, а раздаваме щедро зло и лошотия...

Поздрави на светлата ти душа!

Замисли ме Крис, и то доста, ... прегръдки :)))))

щом написах и публикувах тези си думи, на които и ти обръщаш внимание в коментара си, се сетих, че по-подходящата дума е "раздавачи" - смисълът е този, който вложих в "давачи", както и ти си се досетила, но все пак оставих така спонтанната хрумка с измислената нова дума :)) Някак така е още по-ясно и категорично това, което трябва да се промени - да се махне "про"-то от даването между хората, от обмена...
Благодаря ти за чудесния поздрав и се радвам, че се отби и прочете!
Поздрави и на теб! :))

радвам се, че съм те замислила.. Дано само не съм ти докарала някое главоболие от много мислене ;)))) Прегръдки и от мен!

Док. Най-трудно е да даваш така, че да се радват и двете страни еднакво, лез никаква задна мисъл, просто истински.

Радвам се, че се включи, Слави! Поздрави :)