Задушница

Земята спи и сънува

на мъртвите мечтите

и тихо се вълнува

за погребаните в нея, за съдбите...

Тя знае - ще дойдат хора сутринта

със запалени свещи и малко храна,

ще полеят гробовете с вода и вино,

ще скърбят за непростени и неизживени неща...

Земята спи сега и сънува,

че плътта е само дреха,

а душите вечно съществуват -

тя знае, че от тази утеха

нуждаят се хората,

и без нея не могат да се помирят със смъртта,

нито с раздялата, нито с умората...

Ноември. Гладни птици и есенен вятър,

опадали листа и бели мъгли...

Мъдрият казва ни: “Животът е театър.”

Но земята попива сълзи...

Задушница... Сега сънува земята -

насън мечтите на мъртвите сбъдва -

те отново са децата,

които нейде на бял свят се раждат

и Животът пребъдва

~

Полетът на душите

Кафето и виното са за живите,

както и мислите - бодливите,

в ума накацали "по жиците"...

За мъртвите остава полетът на птиците...

За живите е и шума на улиците градски,

а също препирните адски,

радостите, скърбите, сълзите,

и сметките, баланса, размислите,

плановете, скиците...

За мъртвите остава полетът на птиците...

Чуват ли вятъра в житата

и тихия повей сред камъните вечни?

Имат ли нови очи за красотата?

Отлита ли някъде далече,

далече душата?

Едно е сигурно -

крилете ѝ не са в земята.