Човек не бива да се страхува от това да поправя себе си. На всеки от нас се налага това, не всеки го прави.

Аз съм от хората, които неуморно работят с душата си, върху личността си, върху човека, който представляват, заради вярата в смисъла, наречен усъвършенстване, а и за да харесвам наистина себе си, в крайна сметка, да мога да живея в мир със себе си. Това не е безсмислено и не е загубена кауза. Това Е смисъл. И е постоянен във времето, и е много ценно това постоянство! Това не значи да се самоунищожаваш почти от критика, макар че е възможно залитане в тази посока, случвало ми се е, много е болезнено, преодолях го. /Човек става склонен към това, когато се е чувствал повече критикуван, отколкото обичан, мисля./

Това значи всъщност да можеш да се извиниш, да можеш да обичаш, въпреки недостатъците, и с мекота в сърцето, която да компенсира и допълва остротата на ума - да виждаш малки пътеки или широки пътища, по които можеш самият ти да се променяш към по-добро, запазвайки най-ценното от същността си. И да посочваш на другите как да постъпват по същия начин, изживявайки себе си, тоест Живота от своята гледна точка, със своята душа. Да, това е постоянна работа. Понякога е уморително. Но има смисъл, въпреки умората, резултатите идват рано или късно. Душата го заслужава, тя идва тук за развитие.

...Аз няма да спра да поправям себе си, когато е нужно, и от ученето на нови, полезни неща, от усъвършенстването. Щом се налага. И ако имам право само на един съвет към хората, то той е всеки да избира този път - на самоусъвършенстването. С обич към Живота като Цяло.                     65Петя Цонева, Флорентина Самоа и 63 други
 

Човек се усъвършенства и поправя себе си всеки ден, всяка година...
Стига да има нещо под косата си, в сърцето си; да има изградена ценностна система и още много.

Поздрави!