2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4919 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2008 20:38
Или "за критиците- с безразличие" ;)
Напоследък забелязвам, че отново са се нароили един куп критици в блог.бг.
Няма да им споменавам имената (т.е. никовете ;), защото не ми се иска да им правя излишна реклама, но реших да им посветя един пост.
Аз помъдрях. По отношение на критиката- дори и на злобната такава.
И вече вместо гняв или тъга, тя не предизвиква почти нищо у мен. Никакви емоции. Само се усмихвам понякога, тъй като някои от критиците, и от постовете, които ми посвещават- на мен и на други творци, са направо смехотворни. Та затова написах- "на критиците- с безразличие" по-горе. Да, ще кажете, че след като им посвещавам пост, значи не са ми съвсем безразлични. Ще отвърна, че реакцията ми, попадайки на подобни пародии и псевдо-блогове на критикари, вече клони към безразличие. А този пост е в категория "Забавление", което ще рече, че ме забавляват даже глупостите им ;) Но само понякога.
Трябва да призная, че никога не съм обичала особено този подвид на Homo sapiens. Все имам чувството, че Homo criticus е някак неудовлетворен от живота и от себе си представител на човешкия вид, който като че ли си няма друга работа освен да се рови със злоба в писанията (или въобще творчеството) на разни хора, които му попадат пред погледа, и дори си мисля, че дори и света да загива, Homo criticus няма да се сети да спре с безсмисленото си занимание.
Въпросния представител на Homo sapiens притежава едни от най-неприятните черти на човешкия род въобще. Не зная дали винаги злобната критика е породена от завист, както твърдят много хора. Но във всеки случай зная, че се стреми да уязви, да нарани обекта на своята "критика".
А това само по себе си е доста неприятна човешка черта- желанието да нараняваш, която, за щастие по- благородните, изстрадали и помъдрели души не притежават. Или от която са се отърсили вследствие на своето духовно израстване и еволюция, вследствие на пречистващо страдание дори.
Та- от това си правя извод, че Homo criticus не е особено висш (сиреч еволюирал) представител на Homo sapiens. Жалко. Защото се прави на много умен обикновено ;)
Трябва да призная, че невинаги коментарите ми под дадена творба са защото съм чааак толкова очарована от нея. (това признание ми е трудно да го направя, но искам да съм честен човек докрай, и с ръка на сърцето- казвам го). Но все пак- намеря ли нещо хубаво в някой стих, пост, в нещо- пиша положителен коментар (най-често моите са такива, сигурно сте забелязали). И не го правя, защото ми трябват още гласове (за блога ми) или популярност- имам си предостатъчно.
Правя го, защото искам човекът, написал поста/ творбата, да се почувства добре.
Ето това обаче е последното нещо, което иска Homo criticus.
Вече разбирате за какво става въпрос, нали?
Много псевдо-блогове и критикари се намериха и на Стефан (Кръстев- cefulesteven), и на Златка (esen)- и двамата- мои приятели. И на още хора сигурно. И на мен. За щастие вече не ми пука.
Не си правя илюзии- този "феномен"- злобното критикарство и плюенето по някого, няма да изчезне. Съществува откакто свят светува сигурно.
Де що има четен или успешен творец, веднага се намира и някой, който не го харесва. Винаги. В това, само по себе си, няма нищо лошо или нередно. Това е напълно естествено. Не може една творба/ един човек да се хареса на всички. Все пак "за всеки влак си има пътници". И изкуството е нещо адски лично и субективно- и когато се твори, и когато се възприема. Онова, което е велико за някой, гениално, адски добро, великолепно и т.н., е пълна боза за някой друг.
Така е- хората сме различни. И се намираме на различен етап на развитие.
Така че това е напълно в реда на нещата.
Но мен ме вбесява, когато някой изразява на глас неодобрението си към дадена творба/ даден човек. Това значи, че злобее или че иска слава на чужд гръб (примерно). Може и други причини да има, сега не ми се мисли за това.
"You can"t judge art", казва Еди Ведър (вокал на група, за онези, които не са го чували).
В превод: "Не можете да съдите изкуството."
В крайна сметка е точно така.
Защото литературата не е нито точна наука, нито математика, нито биология, физика или химия.
Там има точни формули, верни и грешни отговори.
А в литературата (и въобще в изкуството)- такива няма.
Това е истината. За мен е просто и очевидно, но явно не за всички е.
А, и да добавя - специално за моите критици- пиша (и публикувам тук) поезия твърде спонтанно- някои от стиховете ми наистина са "изляти" на листа или на екрана на компютъра за една- до пет минути. Това значи че са по-скоро емоционални фрагменти, нахвърляни неща. Нито са изпипани толкова, нито разума ми се е намесвал особено за да им придаде някаква атрактивна форма. Пиша емоционално. И така искам да бъде. Затова и нямам претенцията, че съм поет. Но се радвам, когато се получи нещо хубаво от спонтанните ми хрумки и писания, както и на факта, че немалко хора ги харесват.
Аз лично по-скоро смятам, че пиша по-добре проза. И доста по-обмислено я пиша, повече време й отделям, а може би и просто в нея имам повече талант. Но пък по-рядко пиша такава. И съответно по-рядко публикувам такава в блога си, та може би някои мои критици са пропуснали да забележат тази ми дарба ;)
Та- накратко- не пиша стихове с претенция. Каквато и да е.
Но това някои представители на Homo criticus не го разбират сякаш.
Не разбират и че не всеки, който пише/ рисува/ пее/ твори има непременно претенцията, че е творец, който трябва да бъде запомнен през вековете като Платон или Достоевски, като Моцарт или Бетовен, като Ван Гог или Микеланджело.
Има едно понятие в психологията и психоанализата, наречено "арт-терапия"- за много хора, които творят, това е начин да се разтоварят психически, да изразят себе си, да ангажират вниманието си с нещо красиво или приятно, да канализират енергията (и болката си понякога) в една по-смислена посока. Те нямат претенции, че са велики творци, но вие, не-драги ми Homo criticus ги обиждате и унижавате понякога. Наранявате ги. Други човешки същества. Не по-лоши от вас. Даже често по-добри. И защо? Ей така- от злоба или може би скука?.. Тъжно. Жалко.
Мога още мноооого да пиша по темата. Нещо се разпалих ;)
Но вече постът стана доста дълъг, и мисля да спирам. Друг ден може да продължа темата- в друг пост- продължение. Ще видим.
Мислех по-забавно да стане писанието ми тази вечер, пък то стана сериозно, с елементи на тъга..
За десерт- ето какво казва бай ви Стефчо Краля (за неразбралите- да се разбира- Стивън Кинг ;) по въпроса:
"...Отначало историята си е само твоя, но накрая поема по света. След като за какво ще се отнася и я изложиш добре- толкова добре, колкото можеш- тя принадлежи на всички, които искат да я прочетат. Или да я разкритикуват. Ако си голям късметлия, броят на първите ще надвишава броят на вторите."
Толкоз за Homo criticus.
И един призив за финал:
Давайте, скъпи мои колеги Творци, драги мои приятели, братя по съдба, давайте да творим, че Homo criticus да не вземе да се гътне от скука. Не че ще е голяма загуба за човечеството.
;)
Историята на Homo Sapiens. Философия и М...
homo erectus-nov italianski proekt v bul...
*напълно те подкрепям!
Щом си достатъчно уверена да си тупнеш нещата да ги четат ен брой хора, трябва да си готова и за различни мнения, някои от които е вероятно и да не ти харесат. И не всички могат/искат и е нужно да спазват тона, който на теб ти е удачен. Да приемеш различността, значи и да деяниш на критика. Как я приемаш, от какъвто и характер да е тя, е въпрос на психика, а също и интелигентност.
Ако не можеш да плуваш, не влизаш на дълбокото.
Хрумна ми и друго, но ще си го спестя.
ЧНГ и на теб! Здраве, щастие, любов, късмет! От сърце ти ги желая :-*
P.S. Радвам се, и че имам твоята подкрепа :) Чудесно, когато си разбран правилно...
Значи- не принадлежим на Homo criticus ;)
Хайде, със здраве.
Жива и здрава бъди и не се прави на туй що не си
П.П. не съм чела постинга, а само първите два абзаца
@ nlo, ми да беше прочела, преди да ми пишеш ;)
Що се отнася до модерацията- използвам я по съвсем различни причини, от онези, които предполагаш :)
Ще пиша за това някой ден пост, но сега не ми се обяснява.
бай.
„И не се натъжавайте ако първоначално по вас полепва повече вар отколкото по стената”
Винаги когато човек прави нещо има много хора, които ще стоят със скръстили ръце ще дават акъл, ще критикуват, ще се подхилкват – хубавото, е че има и хора, които ще те погледнат загрижено, ще ти кажат добра дума, ще запретнат ръкави и ще се опитат да ти помогнат. Може втората група да е по-малка, но я има:-) а може и да не е по-малка, по-скоро първата група е по-шумна (лесно е да говориш, трудно да свършиш нещо)
Поздрави и успешна нова година!
Дано имаме повече съмишленици, и по-малко голословни критици! ;)
Продължавай да бъдеш просто такава, каквато си...Позитивна, добронамерена, бъди себе си!
Поздрави и на теб, и- както писах и в горния си коментар- дано да имаме повече съмишленици!
:)*
Само да вметна, че именно критиките могат да направят една творба безсмъртна ;) Имало е автори, за които е било чест да бъдат забранявани. Сещаш се защо.
Поздрави!
Но понякога наистина (невинаги, подчертавам!) "критиката и нехаресването" съвпадат със "злобното критикарство и плюенето". Особено тук, в блог.бг. Защото не вярвам онези, които критикуват тук мен и мои приятели, да са завършили българска филология примерно, и да са професионални критици, ако мога така да се изразя..
Има огромна разлика от критика до критика, и от литературен анализ до литературен анализ. Има добронамерени или поне нормални такива, и те дават нещо стойнстно- и на самия автор, ако има възможност да ги прочете.
Но има и откровено злобни критики, целящи да унижат и подиграят автора на дадена творба.
Именно тях визирах в този си пост.
Надявам се, че вече се поизясни картинката :)
Поздрави и от мен!
Лайфстайл - Клуб КРИТИКАРИ, NEVER BE AFRAID TO SAY WHAT YOU FEEL! Това е групата на най-глупавите и вечно критични хора, които все се изказват не на място! :))).
Ние, българите, сме много силни индивидуалности, а от там сме и големи критикари.
На разумни, можещи критици може да се обръща внимание. Но на критикари "по принцип" мисля, че не е нужно.
Честита ти Новата 2008 година!
Добрите, честните и можещите хора са винаги на прицел. Бъди такава, каквато си и досега, с позиции и принципи, които да отстояваш.
Желая ти всяка снежинка паднала върху теб, да бъде твое изпълнено желание и мечта.
Желая ти здраве и много усмивки!
@ Скъпа Илка,
много, много ти благодаря за този коментар! Определено ме накара да се почувствам разбрана и по-добре :))*
Благодаря ти и за страхотните пожелания!!!
Да ти е честита новата 2008-ма и на теб!
Желая ти да имаш в изобилие- здраве, обич и късмет!
Прегръдка от мен :*
Нека всеки сам прави избор на поведението си. Ние ще отстояваме добротата, нали.
Прегръдка!
Нека усмивките в блог.бг тази година бъдат повече!!!
Да, ще отстояваме добротата. И човешкото достойнство. Сигурна съм в това :) В някои хора съм сигурна, както и в себе си...
Прегръдка и от мен, мила!
Усмивка от мен :)*
А за критиките и критикуващите - просто няма лек.
То си е до човека и неговото разбиране на нещата.
Аз самата не приемам, че критиката е начин да изразиш мнение...напротив – смятам, че ако покажеш на човека
какво губи от това, което не е направил както трябва, ще
го накараш да се почувства ангажиран.
Още повече, че блог.бг е мястото за свободна изява.
И, за да съм точна докрай, ще кажа, че критика все пак търпят определени групи от хора в нашето общество – като политиците, например…но с тях не искам да се занимавам въобще.
Хубав ден ти пожелавам!:)
07.01.2008 15:10
Поздрави и (понеже не съм ти пожелавал нищо за нея) успешна 2008 година! :)
И аз ви желая една прекрасна, и много успешна, пълна с хубави мигове, 2008-ма година! И всяка година след нея...
:)*
Те не осъзнават колко са бедни и нещастни, но така май е по-добре.
Ние сме част от този народ ,а не извънземни!
Не каза какво ти се падна в баницата на Нова година!Да не би..........!
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...