Кой знае защо мисля си сега-
едно- едничко цвете, 
ако получа от теб някога,
сигурно ще съм- за миг поне-
най- щастливото същество на света,
ще го нося със себе си навсякъде,
ще го пазя от вятъра и то студа,
и- колкото и да е невъзможно това-
ще се опитам да го съхраня-
никога то да не увехне…
И в моите ръце, 
то ще е винаги далече от смъртта…

Каквото и да е това цвете-
едничко цвете да ми дари твоята ръка,
и в сърцето ми, в живота ми, 
в миг ще цъфнат хиляди цветя…

Ще го пазя, 
както хората пазят 
пламъка на свещта-
да не бъде угасен от порив на вятъра 
или от дъжда…

То ще бъде за мен 
най- ценното нещо на света!
И ще бъде сред хилядите цветя
едно- цъфтящо само за мене…

То ще бъде- 
дълго чакания знак на любовта,
то ще бъде знак, говорещ за пролетта, 
която нямах досега…

Във всеки случай ще бъде за мен 
най- ценното нещо на света,
и сред цялото изобилие от цветя-
знак, че някой ме обича- 
някой, скъп и на мене,
и тогава чувствата ми 
ще бъдат навеки окрилени…

Обещавам- туй едничко цвете, 
цъфтящо за мене,
дар- дори случаен да е- 
някога от тебе
ще се опитам да го съхраня- да не увехне-
ще го пазя, в моите длани, 
и от вятъра, и от студа,
а лятото ще гледам- с него в ръце- 
и с други очи- залеза,
и как разбиват се вълните в брега.
С чувството, че не само аз обичам, 
но и съм обичана
от друго същество на света,
и не ще загине моето сърце, незабелязано, 
обвито в самота…

Това навярно ще ми пее туй едничко цвете-
дар от твоята ръка,
и за мен би светило то 
по- ясно и от фар в нощта…

То ще е за мене най- скъпо на света-
обещавам ти това…
И в моите ръце- 
то ще е далече от смъртта!

Едничко цвете- от твоята ръка-
и в миг ще цъфнат в мен 
хиляди цветя…