ЗЛАТНА ЕСЕН

Ти есен си без никакво съмнение...
Аз виждам твойто есенно сияние
да свети сред обрулените клони 
на една тиха и прекрасна есенна гора...
Ти бродиш сред нея сама,
и като нея си ту пъстра и светла,
ту дъждовно-сумрачна,
но винаги- така истинска и добра!...

Ти пъстра си като есента,
и даряваш своите цветни и лекокрили стихове на света...
И на една звезда...
И с тяхната чистота,
и със своята любов-
достигаш Вечността...

Ти тъжна си като есента-
аз виждам, усещам дъжда във очите ти...
И мечтите ти отронени са 
като тъжните, опадали листа,
обагрили с цвета, с кръвта си
рохката земя...

Ти топла си- досущ кат есента,
която своите сладко-узрели плодове ни дарява...-
за да нахрани не нашето тяло,
а нашата душа-
с цветове и пъстрота,
с уют и с малки чудеса,
с последна слънчева топлина...
Преди да дойде зимата...

Ти си щедра като есента,
но всичко онова,
което дарила си,
без да очакваш нищо в замяна,
и с малко тъжна усмивка една-
всичко ще се върне към теб накрая,
за да те отведе на своите криле в безкрая...

И мечтите ти, прилични на отронени тихо
есенни листа,
ще се върнат при теб
с удвоена... с утроена светлина,
летящи на снопове слънчеви и лунни лъчи,
които най-неочаквано за теб самата
ще върнат радостта в твоите красиви очи...

И ще превърнат всички твои сълзи
в прекрасни, горещи звезди,
с които да бъде постлана светла пътека,
по която ти трепетно да се завърнеш там,
където принадлежи твоята душа-
в сиянието на Вечността...

11.01.2007