Реших, че е време отново да ви пиша нещо... От сърце и от душа... Да, ама какво да бъде, нещо не мога да си изясня... (боже, вече и прозаично да пиша, пак рими се получават! ;)
За толкова много още неща ми се пише, и споделя с вас... Толкова много...
/"There"s so much that you can rise above..."- ot "Higher love" na Depeche Mode... /
Нещо пак се вдъхнових от тях... Вчера като се прибрах след работа, и си ги пуснах - и аудио, и с образ на DVD-to (имам едни прекрасни техни концертни изпълнения на диск, плюс клиповете на някои песни :))) и пак се отнесох нещо... По най-красивия възможен начин... Абе чудя се, как е възможно да ги обичам толкова много?!?... Потъвам в себе си, някъде така дълбоко и  спокойно, когато чуя и една песен от тях... Която и да е!... Странно, нали?... Някой да е сътворил нещо (много неща дори!), което да те връща към себе си, когато го видиш/ чуеш... На това му викам аз МАГИЯ... Шедьовър... Гениалност... Простота... Нещо дълбоко човешко, което може да достигне до всеки... Който някога е чувствал нещо красиво... 

Но сега няма да пиша за тях... За така потресаващо дълбоко любимите ми Депеш Мод и тяхната невероятна (за мен) музика... Няма да пиша и за хората, които обичам... И защо и как и колко много ОБИЧАМ... Нито за дълбините, които усещам в сърцето си... За бездната в душата си... Която разкрих в себе си (и в другите) и за неземната красота, която съзрях в тази бездна... Която сме ние. Аз... И ти... И той, тя... И вие... Невероятно е. Може да съм малко (или повече) луд човек чза да чувствам/ мисля/ говоря такива неща), но ако това е лудост, о, да, аз ще я приема :))))) Пък и то, да ви кажа, според мен има поне няколко вида лудост, и аз- като човек склонен към някакъв вид лудост, имах огромния късмет в този живот да развия най-красивата лудост в себе си... Така се чувствам. Вярвам в това :-)
...И какво още правих снощи, като се прибрах от работа?... Щях да изляза до супермаркета да пазарувам, но ме домързя... Чух се с моето момче, и се успокоих, че и той е добре :) 
Имах и писмо (книжно, по пощата пристигнало, съвсем реално :))) от един човек, с който си пиша (и никога не сме се виждали на живо още, но водим прекрасна кореспонденция, и той явно има нужда от мен и моите писма... затова и продължаваме :-) Та имах писмо, и дори -за първи път- един малък прекрасен подарък за мен (аз съм му пращала много...), съчетан с мили думи... Със страници, изписани с обич... И се развълнувах (както имам навика да се вълнувам аз ;) И си налях горчив пелин.... (нямаше вино вкъщи тоз път ;))) И се заслушах и загледах в Депеш, и пак се превърнах в най-щастливия човек на света... Плачеше ми се (и май плаках) от любовта, която (мога да) изпитвам... На този свят... И пях, и пих, и пуших... И всичко беше наред...  (така обичам да си почивам впрочем) И душата ми пак се отнесе в по-добри пространства и времена... А си бях същевременно тук и сега. После ми стана мъчно за някои хора, като се сетих за тях... После пак сърцето ми пя... И така... (щях да кажа- до сутринта, ама не... докато не ми се доспа :))) Погледах с мама телевизия тя като се прибра, вечеряхме, после уморено се гушнах в нея и заспах... (но преди да заспя гледах ...изповедта (да я наречем)  на Слави Трифонов в неговото предаване... И ми стана много мъчно за него... Аз го харесвам наистина. Уещам го, че е свестен човек, че се старае да се държи достойно, както той сам се изразява (и му вярвам за това...)... Усещам, че е ръководен от благородни принципи в живота... Че страда и се страхува (за зрението, за бъдещето си...) като всеки човек в подобна ситуация. Но се опитва да се държи мъжки. И така.... Знам, че много хора не го харесват, (по някакви причини, които не мога съвсем да разбера), но просто исках да го споделя тук това... Моето отношение и възприятие за него... Аз не страдам от предразсъдъци... Просто си правя труда да се вслушвам във хората, и онова, което говорят и желаят,  и винаги си изграждам собствено мнение, никой и нищо не може да ми повлияе просто ей така... Просто не се нося по течението....)

Та, както и да е. Уж спах осем часа (уж са достатъчни за голям човек), ама на... Мъча се като грешен дявол днеска ;))) Така ми е сънливо, и отнесено, така ме зове съня, и мечтая за него... Ама няма. Не може сега. Ще трябва да почакам до довечера и някакси да издържа :) Нали отработваме 30 април днеска.... (предстоящата почивка хич не ме грее в момента :( На всичкото отгоре, освен че умирам за сън, умирам и от студ в момента... Сградата, в която работи доста се е изстудила, след като спряха парното (стаята в която съм е с неблагоприятно изложение),  и навън е топло, но аз... аз скоро вече ще започна да треперя... Пих упсарини, но ще видим дали ще се размине втрисането...

Сега и няколко снимки ще добавя тук, че отдавна не съм поствала нови снимки :))) На едните съм аз- миналата седмица бях на Витоша за малко с моя приятел, а другите са правени от мен :) Вече ги сложих в моя профил във Фотофорума, но реших и тука, да си ме припомните как изглеждам ;-) Скоро още ще има, обещавам :))

P. S. Моля, пишете ми добри думи в коментарите, че да се сгрея, а не да треперя в студа................ ;-)
P.P.S. Налейте ми горчив пелин, и ще чуете най-медените думи да се изливат от моите уста... И ще усетите най-медените чувства да преливат от бедното ми сърце............... :-)