2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3160 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2007 16:27
Понякога ми е тежко... Понякога наистина ми става много тежко и много мъчно...
За какво ли не...
За какво ли не...
Толкова е трудно понякога си човек... Да подредиш всичко, както трябва... Като дори не знаеш как, по дяволите, трябва...
Трудно е да балансилаш като жонглоьор с 10 портокала, и все изпускаш (от поглед и ръка) един- два, рано или късно... Още повече, че не си се родил научен... Че никой никога не ти е казвал, и не може да ти каже как... как трябва да постъпваш... какви решения трябва да взимаш... кое е най-правилното... как можеш да направиш всички (по-) щастливи... как можеш да се погрижиш едновременно и за другите, и за себе си... Че и за Майката Земя... трябва... вече...
Никой не може да каже никога кое е най-правилното решение.
Всяко нещо на този свят си има своите плюсове и минуси... Няма нито едно, нито едно нещо, което да е само положително или само отрицателно...
А и всичко е толкова преходно... Болезнено преходно... Или за щастие преходно (когато си нещастен...)
Всичко е до време, на този свят... И рая, и ада... Няма нищо, което да продължава вечно... Или дори по-дълго време... Всичко се променя... понякога шеметно бързо... А човек трябва да осъзнава всичко на момента, каквото и да му коства това, да се адаптира към новите ситуации в живота (си), да продължи да бъде себе си някак, да продължи да търси някакъв баланс, поне относителна хармония, и своето ...щастие... Или поне своето спокойствие, и вътрешен мир.
В същото време трябва да мисли (ако е такъв човек) и за това как се чувстват и другите... Как се отразяват неговите собствени решения на нечии други животи...
И т.н. И т.н.
И винаги има още, и още......
Винаги се появяват нови и нови ситуации, и проблеми за решаване... Винаги се налагат нови и нови решения... Които ще се отразяват после понякога с години на твоя собствен, и на нечии други животи...
И всичко си остава все толкова преходно...
И в същото време всичко си остава адски взаимосвързано...
И отговорността върху плещите на човека никога не намалява... Въпреки преходността на този свят...
И винаги ни очакват нови трудни решения... Нови предизвикателства... Решения, които определят посоката за цял живот напред...
Но всяко нещо е за сметка на друго на този свят.
Тук не може никога (почти) едновременно и вълка да е сит, и агнето да остане цяло... казано по народному.
Не може всички да бъдат щастливи... едновременно... казано по християнски.
Не може... Просто не става...
Понякога ми става толкова мъчно... Толкова тежко... За всичко и всички...
И сълзите се събират в очите ми, и после рукват... Една след друга... Една след друга... Надолу... Оттичат мъката ми... Отвеждат я към земята... Към тази така измъчена земя....
...All we are is dust in the wind....
Everything is dust in the wind...
И Пирински сит, и медиите цели. Засега
Вълкът сит и агнето цяло...
и така :
Най-важните неща са изключително прости (в см. не са сложни) и няма необходимост от жонглиране :)) също така едно от нещата, на които съм противник (сещаш се, че идеите, които изповядвам предполагат да не съм чак такъв противник, де) е амбицията. За мен тази дума в много малко значения е добра дума. В повечето случаи е ненужно боричкане, като .. всъщност нещата си се подреждат от само себе си... в глобален план.
или..
Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще
Но... аз не съм толкова убедена в това... че нещата се подреждат от само себе си... би било прекрасно (и аз) да вярвам в това (по-скоро моят приятел и моя любов вярва в това...) Но да речем, и да приемем, че просто хората са различни... Аз съм от хората, които някак по рождение носят в себе си някакво чувство за дълг, и тежка отговорност... Сякаш аз трябва да спасявам планетата Земя, и да оправдая смисъла на живота въобще... Пред хората... Което всъщност си е Божия задача...
Просто е вродено... при мен... тежкото чувство...
на дълг.
П.С. Извини ме, но нещо не разбрах... Аз не виждам да прозира каквато и да било амбициа в моите думи... За съвсем други неща става въпрос, мисля, че е очевидно. За бъдещето... За това как да направя и майка си щастлива (напр.), а същевременно да живея и своя си живот, както що-годе аз го разбирам... Защото нерядко нещата си противоречат...
И да, сигурно рано или късно, се подреждат от само себе си... Особено ако ти не си успял да ги подредиш кой знае колко...
Въобще не съм амбициозен човек. Или съм- но в много особен смисъл на думата... ако въобще съм.
ноо :) аз не съм като теб, именно защото съм разбрала, че е невъзможно съчетанието.. трябва да правиш компромиси, които в глобален смисъл нямат смисъл :))).. (не говоря за разни дреболии, дето можеш да направиш)
аз съм се опитвала да съчетавам, дори и мен ме наляга чувството за дълг понякога :))))) , но осъзнах, че 'този ми' живот ще се процеди като пясък между пръстите ми и че всъщност ще изживея живота на някой друг... и така :)))
просто си постъпваш с доброта и по съвест, обаче на първо място си ТИ.. и всичко, което трябва да научиш на този свят за по натаък - разбира се всеки го научава по различен начин...
амрак го беше написал някъде - пътя е ЕДИН, някои просто понякога го удължават :))
**не съм визирала теб, аз винаги визирам себе си(просто най-добре себе си познавам)
П.С. Аз май съм от удължаващите пътя си.... За добро или... не толкова...
:*
06.06.2007 11:46
Но пък ще ти кажа и друго - мъдростта е функция и следствие на тежките неща, които преживяваме. От веселие никой не е станал по-мъдър.
Аз имам много сходна с твоята чувствителност, въпреки, че мога да бъда и извънредно свиреп, когато успеят да ме предизвикат достатъчно!
Но те разбирам, Господи колко те разбирам.
Лек ден, приятелко.
Ние стрелците сме като птиците феникс!
Глобалните неща, за които говориш се подреждат сами - послушай пти и приятеля си. Щи дам един пример: един човек не може да оправи световните проблеми и тези на човечеството. Но ако всеки човек оправи своите си проблеми, тогава няма да има хора с проблеми и човечеството като цяло няма да има проблеми. Чаткаш ли ;)
Но... и аз имам право понякога да бъда depressed...
;-)
Сега вече наистина дълбоко ще се депресирам.... :(
;D
Поздрави от сърце и на теб! :*
06.06.2007 14:20
Колкото до вътрешната хармония и вътрешния мир и даряването на любов и доброта- това що-годе го постигам... Но щастието на този свят е малко хлъзгаво понятие, илюзорно... Бързо се стопява като мираж в пустинята от новите предизвикателства на новия ден... Можем да сме истински щастливи само в някои отделни моменти, мисля аз... Моменти, наситени със силен емоционален положителен заряд... Но той си отива. Остава ежедневието и борбата на този свят... Те са най-непреходното нещо тук. Както и промяната... Ткаа мисля аз.
Така че не мога да обещая, че ще бъда щастлива... Но ти благодаря за пожеланието все пак... :-*
но аз винаги ще вярвам (и ще продължавам да вярвам) че Човека е велико нещо...
:)
06.06.2007 14:38
Ноо... просто няма да се разберем (лесно), щото аз си твърдя моето си- а именно че Човека по-специално е пък още по-велико нещо (така да го кажем)... Не от Живота, но от животните... А те са просто... велики... ;)))
Не, сериозно, наистина си държа на това мнение, но трябва да влезем в дълга и уморителна дискусия, ако ще се убеждаваме един друг, затова... по-добре така да оставим нещата...
Велико е всичко, от мен да мине...
;-D
УсмиФ! :-)
Благодаря ти от сърце, inti... Толкова си мил :*
Но е нормално човек да се разстройва от време на време... Особено човек като мен...
Снощи наистина плаках. По гореизложените причини (т.е. мисли)....
Хубава вечер, мила! :)
Благодаря ти искрено за коментара, много си мила (с мен поне ;)
:-* :)*
P.S. Вече съм по-добре ;)
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...