"На моята улица" отново изгря слънцето...
Отново се чувствам по-добре, слънчево и ведро... в душата си. И отново мога да се усмихвам... Ето- :)
Отново... отново...
Кръговрата ми е пределно ясен...

Но е факт, че с времето все по-бързо се възстановявам след всяко "падане" духом... след всеки дъжд... в очите ми... все по-скоро след него изгрява отново слънцето... в тях... И на мен ми е чудно понякога... как и защо става така. Моят приятел казва, че съм все по-добре с всеки изминал ден... (?!) С всеки изминал ден... И винаги се учудвам как толкова бързо мога да се изправя отново... и да продължа напред. Колко безмерно много сила има в мене... В моята бездна, наречена душа... Колко много! И не само в моята... Колко много може да понесе един човек и да остане... не спросто жив (че и здрав!), ами дори още по-силен и обичащ, и все по-мечтаещ... и деен... и не убито-мъдър, а все така емоционален, но по по-светъл начин отпреди... След приживените страдания... Толкова много!... 

Мисля (и вярвам!), че това че все по-бързо се възстановявам (от тежките мисли и емоции и депресивните състояния, мъката и умората) се дължи на следните два факта:
- че съм човек, чист по сърце...
- че съм правила и все така правя добро на хората... на някои хора... с които живота (и съдбата) ме е срещнал и които са имали нужда от нещо, което аз нося в себе си... и просто съм им го дала. И винаги ще го правя.... при всяка възможност...

Разбирате ли, има хора (момчета ... а и момичета може би), които са се почувствали харесвани и обичани, заради мен (!)... Много се гордея с това... Знаете колко е важно това за всеки, особено когато е по-млад и неуверен в себе си... Колко е важно, за да се почувстваш по-комфортно на гози свят... Почувствали са се обичани и харесвани, заради онова, което са... просто. (притежавам дарбата да виждам хората, такива, каквито са... почти 1:1... много близо до реалността...)
И не е само това... още много... Човек израства духовно понякога чрез друг човек... Както и аз преди... В една верига сме... Аз съм стъпвала преди в нечии стъпки, които са ме водили по Пътя... които са ме извели на верния път... И така и в моите стъпки сега могат да стъпват други хора и да тръгнат... да вървят след мен по верния път... Не мога да опиша колко добре се чувствам именно в тази мрежа... верига... на израстване на душите... Не знам дали всички ме разбират за какво говоря, но не мога по-добре да го обясня в момента. А и не виждам нужда...

...И дори и да се случи така, че утре да умра... Няма да съжалявам за нищо в този си живот. Въпреки цялата ми мъка и сълзите, минали през мен... Защото си струваше. Защото си струва. Защото наистина съм оставила и оставям все така светли следи... в нечии души... И съм в красива верига... Участвам в красива мистерия... В чиста мистерия. Чиста. Участвам с цялото си сърце...
Не, няма да съжалявам и утре да умра... Защото наистина дадох нещо красиво от себе си... Оставих... И колкото още живея, толкова още ще успея да оставя... След себе си. 

Това ме движи напред. Това е моят двигател... Наистина... Двигател "с вътрешно горене"... Метафорично казано, разбира се... ;)))

А ето сега... и една снимка... на слънцето, което отново изгря на моята улица....
Желая ви приятен ден :)





И... поздрав със C- Block- "So strung out"...