Да, днес започва астрономичската есен- сиреч официалната ;)

И исках да ви я честитя!
Защото обичам много есента... Това е любимият ми сезон!
И защото хората си казват, когато дойде пролетта:
"Честита пролет!",
но като че ли по-рядко се сещат да си кажат "Честито лято!", а пък май въобще не се сещат да си казват- когато му дойде времето- "Честита есен" или "Честита зима"... Зная- по-хладните сезони са недолюбвани...

...Но... виждали ли сте нещо по-красиво от златната есен- тази на септември и октомври?... Или от мъгливата вече хладна ноемврийска есен?... Или на нападали листа, в най-разнообразни цветове от палитрата?...
Е, да, зная- виждали сте... То и аз съм ;)
Само че на мен есенните гледки са ми любими...
Ето как са били уловени от очите и обектива ми... през минали години...



~~~



~~~





И ето какви стихове съм посвещавала на есента... отново преди години...

ВЯТЪР ГОНИ ЛИСТАТА

 

Отново есен е,

отново падат листата,

и със своя мек килим

покриват земята…

И вятърът есенен

отново ги гони,

разбърква ги, в танц ги отнася-

танцът на свят, разлетял се на парчета,

танцът на спомените,

на обърканите мисли,

на намерено изящество-

това е танца на листата…

 

Спомените

от вятъра на годините са подгонени

във вихрен световъртеж,

също като листата отронени…

И в него не различавам вече

листата червени, кафяви или пожълтели,

от дървото откъснати,

и сега- без корен, бездомни,

по света пръснати,

и листата,
от книгата на живота откъснати,

листата, изписани с човешко чувство и

накрая наоколо разпръснати,

от късчета мигновена мъдрост натежали,

листа, стари, древни,

отдавна пожълтели,

или по-нови, или листа- без нито дума по тях-

чисто бели-

листа на бъдещите чувства- още ненаписани,

и листа, които да останат празни и бели

са орисани,

но знак за чувства и живот-

съществували и ненаписани,

за думи, които- тъкмо

преди да бъдат уловени и изписани,

наоколо се разлетели…

 

Спомените…, музиката,

която толкова обичах, отново звучи,

изгледаните филми, прочетените книги-

как бързо всичко сега вятъра прелиства…

Минала любов,

която навярно никога не ще напълно отшуми,

минали болки, потънали дълбоко,

минали въжделения,

настоящото изящество-

като на църковна ограда,

и тишина, стелеща се нашироко,

сегашните- различни- настроения,

както и толкоз трудните  решения…-

всичко вятъра разбърква, и отнася в танц,

както есенните листа,

както разбърква мислите,

и- около младото лице-

кичурите коса…

 

Така миналото-

когато дошло е времето и ненасила-

отронва се меко от душата,

както от дърво

се отронват през есента листата…

И наоколо остава да се стеле,

като основа, като мекия килим,

по който нататък все вървим…

И върху скъпия килим на моите спомени,

просто мога да продължа да вървя,

оставяйки да бъде мой спътник само-

предишна и сегашна- нежността…

 

И след всичката тревога,

и под оголеното лятно небе-

болка от пределна яснота,

и след осезаемата самота,

сега намерих пристан-

в ехото, в приглушеността
на есента...

Навред е пъстрота, тишина-

като дантели или мелодии изящни,

като цветя в сребристи вази

и кристални чаши,

като извезани гоблени-

така изкусно подредени са

цветовете в началото на есента-

сякаш вложен е смисъл в света…

 

Особена сред сезоните е есента.

От нея може да лъха сивота,

и хлад, и тъга,

но друг път-

някаква пъстрота и топлота,

когато в меки цветове се оцветява тя…

Пред погледа на разхождащия се

по нейните спокойни пътеки,

сякаш сама избира каква да е тя…

Да- в разпръснатите-

като отронени листа-

спомени, има и тъга…

Но и наред с това-

едно пренареждане на нещата,

в танца вихрен на листата,

и има- в слънчевите или мъгливи дни

мекота…

 

Надеждата е живот- някъде прочетох,

и ще добавя- понякога и шанс за красота.

Като в произволното подреждане

на разпръснати листа

през есента…

И когато миналите неща- опадали листа-

от мене нейде по пътеките отлетят,

аз- с олекнало и пречистено сърце,

върху скъпия килим на моя живот

и моите спомени,

с мой спътник- само моята душа,

просто ще продължа

напред да вървя…

2002г.

~~~

Още поезия в прослава на есента и любовта можете да прочетете в блога на zari... :)


Желая ви да изживеете есен, изпълнена с най-пъстрите и красиви багри, с най-топли чувства, които да ви топлят в по-хладните есенни дни, и с чудесни преживявания... Все пак времето не спира, дори и когато настане студ... ;)

Есента е може би най-тъжният и романтичен сезон.На мен ми харесва стига да не вали :-)

Е,да, не е приятно като вали ;) Но ако е човек си е вкъщи и тогава си е хубаво :)) Тази седмица обаче дадоха в прогнозата на времето да е чудесно, слънчево и топло...

Благодаря ти за коментара, fester :)*

Но най-разкошна днес е есента, сега е слънчево-студена, като изящна картина. Благодаря ти за великолепните думи и запечатаните мигове красота.

За милите думи, които ми остави в този коментар...

Поздрави и до нови срещи :)*

Честита есен Криси:-)

Желая ти слънчева, цветна и усмихната седмица:-)

Благодаря ти, мили Горане... Благодаря!
И на теб желая същото! :)*

и на теб!:)))
Да ти е цветно,слънчево и много щастливо на душата!:)
Снимките са страхотни!Много ти се радвам за сплучливите попадения.Имаш нюх и усет за фотографията.И аз я обичам.Когато не искам да кажа нещо с думи го изразявам със снимка.И те говарят не по-малко,но с друг език:)))
Поздрави за красивия пост!:)

mmmmmmmmm, благодаря ти за милите думи и хубавите пожелания! :)
Така е, и снимките говорят... без думи ;) Понякога дори по-успешно от речта...

Всичко най-добро и на теб! :*

Честито есен. Таз година есен, до година две! А сега де - шах с двете пешки! :)

Хехе, приятелю Светъл, не мож ме ти уплаши с двете пешки! ;) Ще взема да ти направя мат... нечовешки ;)))

Майтапа настрана, не е съвсем изключено от догодина (или просто в бъдещe) някак да се повтарят сезоните -два пъти в годината... Кой знае?- при тия бързи и все по-луди промени в климата...

;)*

И благодаря за красотата! Толкова красиви снимки!!! Ти си истински художник с фотоапарата! Имаш такъв невероятен усет за красивото!....
Многоцветни есенни поздрави!:)

Благодаря ти от сърце за добрите думи, Анастасия!
Много се радвам, че са ти харесали снимките ми, и че ми остави коментар :)

Слънчеви поздрави и от мен и заповядай пак "на гости" при мен! :)*

Честита есен! Хубави снимки и думи! Обичам всички сезони, без зимата, така се радвам и на есента - дано да бъде истинска такава! :)

Много хубаво си се сетила, candysays, да отбележиш началото на един от най-красивите сезони, аз лично го предпочитам на второ място след лятото.
Може би защото приемам моментните нежни топлинни отблясъци от лятната безгрижност като подарено чудо, за да огрее и освети есенните делници.
Тези мигове за мен са равнозначни на почти нирванни изживявания - защото са кратки, но затова пък - съдържащи свръхнаситения енергиен заряд на нещо неоценимо - като откраднат къс лято, стоплящо дните и обещаващо ново начало...
Благодаря ти за красиво-звучащите и нежно-докосващи стихове! Умееш да чувстваш!

Благодаря ви, приятели! :)

@ anabel4o, радвам се, че се отбиваш на гости при мен, и че са ти харесали снимките и стиховете ми :))) Наистина- във всеки сезон има своеобразна атмосфера и красота, така че е хубаво да си ги обичаме всичките- дори и зимата ;) (тя, горката, е най-недолюбвана...)
Според мен е чудесно, че сме родени и живеем в климатичен пояс, където има четири сезона (то май това е максимума на сезоните ;)- красиво, разнообразно и дори вълшебно е така! Обогатяват се чувствата, настроенията, емоциите, преживяванията ни! Аз лично се радвам, че живея където ги има и четирите сезона. Макар вече да се пообъркаха малко, заради климатичните промени...

@ скъпа Теменуга, благодаря ти отново за добрите думи! Чудесно си описала есента наистина! И аз я чувствам така... Мисля, че и сред дневниците на Петя Дубарова в книгата й "Синьото вълшебство", която имам, тя бе споделила за особеното си и свръхнаситено, свръхсензитивно и изострено настроение през септември- в края на лятото, което тя толкова много обича, когато то си отива, и ще започва новата учебна година... Красиво го бе описала...

А това, че умея да чувствам... това си го знам най-отрано! Май това умея най-добре от всичко! :)))*

Поздрави от мен и на двама ви! :*

Есента, златна и вкусна. Есенните плодове са прекрасни, зареждат те с нещо невидимо, за да сме здрави, при баба Зима!
А да видиш мекота в " мъгливи дни", е Вашата загадка!
Благодаря за мартеницата!
\*/

...Аз лично не направих аналог с нейните есенни разсъждения, точно когато четох поста ти и писах моя коментар:) Просто сме с еднкаво светоусещане може би, затова идентични преживявания ни досягат душевните пространства...:)
За чувстването - това си е дар, цени го, и никога не отстъпвай от него нито микрон!

Аз пък много си я обичам, дори когато вали! Особено ми допада " циганското лято " ! Много хубави снимки и хубави думи за сезона си написала!
Поздрави и прегръдки от мен! :*

благодаря ти много за милия коментар! :)
Радвам се, че ми дойде на гости в моя блог, и че ти е допаднал поста ми :))
Да, плодовете (а и зеленчуците ;) на есента са много вкусни и полезни... Трябва да им се радваме пълноценно! :)

Поздрави и заповядай пак :)*

ценя този дар, повярвай ми! :) И вярвам, че е дар свише...

:-*

щях да ти благодаря (за коментара и отзива за снимките ми), ако не създаваше неприятности на мой приятел...

радвам се, че са ти харесали нещата ми :))
И аз впрочем най-обичам т.нар. циганско лято! Прекрасно е....

Прегръдки и за теб! :*

невероятно красиви снимки!!!!!Благодаря ти!

Rossizoran, благодаря ти! Много се радвам, че са ти харесали... :)*

Всичко добро!