Хм.. Реших днес да напиша няколко реда за книгата на Ник Кейв- единствената, доколкото зная.. (възможно и да има вече още някоя).
Прочетох я преди няколко години- преди три-четири..
И то заради двама много важни хора в живота ми- едно момче (Ники) и една много близка приятелка (Вихра). И двамата поотделно ми бяха говорили за книгата, и двамата бяха изключително впечатлени и дори повлияни от нея.. И двамата, разбира се, харесват и музиката на Ник Кейв, и него като личност въобще...

...Книгата не е лесна за четене. Тежка е. Безумна е, по някакъв специфичен начин, също като автора си (съвсем естествено и логично ;).
Брутална е.
Това е мисля най-точната дума, най-точното определение за нея...
Не е от книгите, които бих препоръчала (горещо) на хората, с които общувам. Тя е като че ли само за един тип хора.. Които някак са запознати и с музиката му, и с "дарка" като цяло, и които ги приемат нормално отдавна... 
Но въпреки това книгата е хубава, сама по себе си, ценна е.. Макар и така странна, и дори отвратителна на места. Малко парадоксално, нали?
Така и не си изградих докрай мнение за нея.. Тоест просто я приех. Прочетох я и я приех такава, каквато е. Без да се отвращавам, възмущавам и прочие.. Както приемам (някак спокойно) и автора й. Той не ми е сред най-най-любимите творци, но въпреки това.. Ценя го високо. Уважавам го. Заради силата на духа.. Заради безумието, дълбочината, болката, и справянето с всичко това, триумфа на душата, на Живота... Всичко това го има при него.
Да, любим ми е всъщност..

Та- за книгата. Не е за хора със слаби нерви (не че моите са много силни ;).
Трябва да се издържи. Има ужасни, наистина ужасни неща описани вътре в нея.. Неща, които те стискат за гърлото, засяда ти буца, и ти потичат сълзи.. Дори и да не си сантиментален човек.

В нея обаче има и невероятно красиви моменти, описания- също болезнени обаче, също хващащи за гърлото, също брутални, по някакъв начин. Особена красота е това..

Книгата е катарзис. Един мъчителен, болезнен, но безмерно истински, макар облечен в художествена форма, катарзис.. Пречистване, което като всяко такова, трябва да започне, да премине през най-голямата мръсотия и гадост на този свят, и да завърши.. в небето. Да, в небето (като метафора), в безкрая на Духа, в извисяването и укрепването, в пречистването на Духа..

В книгата има и митология, легенда.. Почти с библейски измерения. Неслучайно заглавието е цитат от Библията.
(а доколкото зная, един от родителите на Ник Кейв е бил проповедник, така че нищо чудно.. Със сигурност я е чел. Библията имам предвид.)

Та с две думи- много странна и особена книга е това.
Ще ми е интересно, ако някой тук я е чел също, да сподели и своето мнение за нея.. Да я коментираме малко ;)

А сега- поздрав за всички, които харесват този особняк като мен- 
с "The mercy seat"..... Велика песен!

Нещо не се получава добавянето на клип от You Tube сега, така че -ето адреса:
http://www.youtube.com/watch?v=6Q7amoKYFCc ;)

П.С. Впрочем и тази песен не е за изпускане- любима ми е!-
"As I sat sadly by her side"..
http://www.youtube.com/watch?v=__MOjSyLgNc