И днес реших да посветя на този факт един пост ;))
~~~

Кратка история на блога ми:

Тук съм отдавна. Почти две години. Бях свидетел на много неща, на много видове отношения тук, във виртуалното (и не чак толкова виртуално) пространство на блога..
Моят собствен блог "преживя" (тоест премина през) няколко различни етапа в развитието си.

В началото бе "неутралният"  период на блога ми- първите няколко месеца след създаването му. Все още нямах Интернет вкъщи тогава, публикувах постинги от време на време (през няколко дни), и не четях много-много другите блогове. Все още опознавах този тип комуникация, прохождах така да се каже в това начинание- да имаш и да поддържаш свой блог. И бях неопитна. Не само в блогването, а въобще в интернет- комуникациите.
В резултат почти никой не забелязваше моето присъствие тук. Съвсем логично. Звездата ми не беше изгряла още, така да се каже.. ;-)))

~~~

После дойде разцвета на моя блог. Първия разцвет. Това звучи почти като "Първото царство" ;)
Започнах да пиша, чета и коментирам доста по-редовно тук. Вследствие на този факт ме забелязаха доста повече хора, отколкото в началото, и поради прословутата ми добронамереност и приветливост (и във виртуалното пространство ;) започнах да будя и предизвиквам симпатии в повечето потребители на блога, които се бяха докоснали до моята светла личност, чрез общуване в техните или в моя блог.. ;)))
Повечето.. да не кажа почти всички, ме харесваха в този период.
Блогът ми придоби на този етап популярност, взеха да го четат много повече хора отколкото в началото, както и да коментират много повече постовете ми.

~~~
Последва третият етап от развитието на блога ми- негативния.
Той беше много, ама много негативен. За огорчение на моята светла (повтарям) и положително настроена към хората личност.
Това беше наистина тежък период за мен тук, както и за целия блог.бг впрочем. 
Бях на мушката. На прицел ме взеха (главно заради популярността ми в блога, както и защото нещо в мен и моя начин на писане ги е дразнел) няколко субекта в блог.бг (няма нужда да ги споменавам и изброявам- който е бил регистриран тук повече от три-четири месеца, ще се сети много лесно за кой става въпрос). Наред с мен най-оплювани и коментирани грозно и злостно бяха още двама-трима души- Sekirata и Turbo4. Ние тримата бяхме, така да се каже, на топа на устата. (ако си спомням правилно израза ;)
Само че не бях го заслужила (аз лично) с нищо това.
Но както и да е- няма да се оплаквам сега. (както правех преди ;)
Но държа да кажа, че наистина приех тежко онези постоянни заяжданици и обиди, които се изливаха жлъчно всеки ден над бедната ми глава, всички лъжи и злословения, които трябваше да чета и преглъщам някакси за цели три-четири месеца (най-вече в разгара на лятото- юли, август, доколкото си спомням..).
Наистина съм твърде чувствителен и емоционален човек, а и несвикнал и необръгнал на виртуалните обиди (които са нещо нормално за общуването в Интернет), и преживях тежко този период тук.
Според повечето хора би трябвало да си тръгна, да зарежа блога при това положение на нещата. Повечето хора може би биха постъпили така. А и много хора постъпиха така- изтриха си блоговете, изчезнаха, обидени и наранени от случващото се тук. Някои от тях по-късно, като се успокои атмосферата, се върнаха в блог.бг, възстановиха блоговете си и продължиха да пишат и споделят тук. 
Но аз не си тръгнах и за миг.
Не знам защо- навярно просто съм инат. А и -смея да твърдя- съм човек със силен дух. И въпреки болката, която ми причинаха много хора тук, останах. И дори простих. Малко хора ми поискаха извинение после, от онези, които ме бяха нападали и обиждали- те сами признаха пред мен (толкова неочаквано беше това за мен! трогнах се..) че са били несправедливи с мен,  и са прекалили. Още повече че никой от тях не ме познаваше (и все още не ме познава) на живо, така че говореното и изписаното за мен си бяха пълни измислици.
Както и да е.
Тогава- вследствие на нападките и обидите- и аз се поразвилнях. Показах си рогата, зъбите и ноктите (които никога нямаше да покажа, ако не ме бяха нападали- аз съм човек, които само се защитава..), просто не можах да удържа емоциите и обидата си от онова, което се изливаше върху мен с ужасна жлъч и дори омраза, която не заслужавах с нищо.
Та- започнах и аз в един период да обиждам - на свой ред. Но това не бях аз, това не беше моята истинска същност- това беше най-лошата ми страна, извадена на показ насила, предизвикана, извикана.. Все пак имам инстинкт да се защитавам (и да защитавам онова, в което вярвам), и то доста силен и остър.
Някои хора от наблюдаващите отстрани "блог-драмата" обаче не разбраха това, не го усетиха. Не ме разбраха мен. И не се поставиха на мое място. А побързаха да ме осъдят (по бързата процедура). За тях, в техните очи, аз станах от "мило момиче" в доста некултурен (като онези, които ме обиждаха) и злобен човек. А това е толкова далече от моята същност, че просто нямам думи.. На светлинни години е. 
Но не мога да ги съдя. Така изглеждах тогава, макар и за кратък период. Те не ме познават също- на живо. Но от тяхното отношение към мен, от това, че се отказаха да четат блога ми, и ме презряха малко или много (зная, че думата е силна, но мисля, че е адекватна в случая), най-много ме заболя. Това е истината.
Някои от тях после на свой ред също ми "простиха"  прегрешението ми, поведението ми тогава, и разбраха, че не съм лош човек, а напротив.. И се върнаха към мен, към посещаване и четене на моя блог. Но някои -може би- ме отхвърлиха изцяло. Безкомпромисно. Тяхна си работа. 
Не са много..
Но все още малко съжалявам, че загубих симпатиите им.
Наистина съм човек, който трудно приема негативното (или дори неутралното) отношение към себе си.. Макар че получавам много любов, от много хора.. Уча се. Свиквам.. Напредвам в тази посока..- да приемам нормално всякакво мнение за себе си.
Имаше, разбира се, и хора, които ме разбраха и защитиха тогава. Но и те не бяха много.. Бяха малцинство.

~~~

...И стигаме до настоящия период от развитието на блога ми, който отново определям като положителен. Нещо като "втори разцвет", или дори Ренесанс на блога ми.. ;)
Сега отново атмосферата е приятна, уютна и спокойна в блог.бг. Отново ми е приятно да съм тук, и никой не ме обижда и наранява вече.. За моя радост. 
Блогът ми отново (и все така ;) е сред най-четените и най-популярните тук, което също ми е приятно. Отново го посещават много хора, и ми пишат много коментари.. Да, това ме радва. Възвърнах си поожуленото и изстрадало реноме в блога.. ;) И всичко е О.К. отново. Пространството ми тук отново е чисто.. чисто като току-що навалял сняг.. ;-)

Цифрите говорят достатъчно сами по себе си. (макар че не съм любител на цифрите,  и не разбирам много от тях всъщност..).
Блога ми вече е регистрирал над 100 000 посещения -много си е, малко блогове са толкова посещавани, макар че, разбира се, има и блогове (на мои приятели тук ;) които ме бият с още доста посещения отгоре.. Но не са много ;) Разбира се, зная, че някои от тези 100 000 отваряния на блога ми са и от мен- когато се логвам, и от хора, които понякога само гласуват за мен, без да са чели някой- нов или стар- пост.. Но въпреки това.. :)
Имам и вече почти 5000 коментара в блога си, което си е доста.. Малко блогове имат толкоз много коментари ;) Да ,зная, че голяма част са и мои собствени- отговор на чуждите коментари.. Но все пак... ;)))
И над 60 човека са ме добавили в своя "блог.бг" (66 точно, понастоящем ;)
И т.н. и т.н.

~~~
Накрая- правя си извода от всичко това, че блогът ми (отново) процъфтява! ;)
Благодаря Ви, че ме четете и посещавате.
Радвам се, че има нещо, което Ви привлича при мен..

И съвсем накрая, ще Ви кажа само, че наистина ми е приятно да имам блог, и то популярен. 
Обичам блога си..
Обичам и общуването си с Вас. С повечето от Вас..
И можете да бъдете сигурни, че съм себе си- и тук, и навсякъде..
Аз съм доста естествен и непринуден човек, общувам с лекота с най-различни хора и в "живия живот", и въобще.. Обичам общуването.
И винаги, винаги съм себе си.

В крайна сметка, защо да се правя на някой друг, след като съм толкова очарователна и приятна личност ;-)))

Поздравявам Ви с тази песен:

Queen & David Bowie- "Under pressure"

че ти се е разминало :-D

Не просто си мисля ;)

Знаех си, че тоя пост няма как да ми го пропуснеш ;))

Бъди такава, каквато си. Така ни харесваш!
Честито помъдряване - 2 годишен юбилей!
Много щастие!

avangardi :)*

Кен, винаги когато отворя твоята страница и погледна лицето ти ми става топло,уютно и приятно. Просто харизма на излъчване.После чета новия ти пост и откривам един извисен дух,тъсещ.Приятно ми е че си част от хората с който мога да говоря,да ме разбират и да ме зареждат с емоции.Така денят ми е чудесен и съм щастлива. БЛАГОДАРЯ ТИ!

Не мога да повярвам, че си имала "негативен" период. Именно благодарение на светлата ти личност забелязах блога ти почти веднага след като се регистрирах, и оттогава го посещавам с удоволствие всеки ден. Бъди все такава. Ако се харесвахме на всички, нямаше да бъде естествено. :)))

и аз ти БЛАГОДАРЯ!
За прекрасното отношение, за чудесните коментари, за добрите думи, които казваш толкова често за мен.. Почти всеки ден вече :)
Наистина много ценя нашите отношения.. Отношенията ми в блога с хора като теб. Те неизменно водят до взаимното ни обогатяване... Различни сме, но се усещаме, и общуваме, споделяме, обсъждаме (често важни неща) и така се развиваме.. Всеки допринася с по нещо за подреждането на "пъзела", наречен Живот, на сложната картинка... Високо ценя това, и ме радва и мен!

С най-добри чувства- Кенди :*

и ти си от хората, които много ме радват тук :)))
Откриваме се..
Да ти призная, и на мен ми беше трудно да повярвам, че ми се наложи да мина през подобен кошмарен период в блога, но.. така се случи- просто привлякох вниманието (с активността си най-вече, според мен) прекалено много към себе си, и това се получи.. Бееш малко (даже доста!) като с жълтите издания и звездите, които те оплюват ежедневно с какви ли не изсмукани от пръстите глупости.. Същото беше!

Както и да е. За това си адски прав:
"Ако се харесвахме на всички, нямаше да бъде естествено"- много е вярно!
Преди ми беше много трудно да приема това, но мисля, че ми става все по-лесно с времето- както споменах- уча се ;)) И дори се понаучих вече :)))

Надявам се и в бъдеще да посещаваш блога ми с удоволствие, Анабелчо!
Приятна вечер :)*

От известно време усещам задаващата се към моята кротка натура заплаха. Този norman ме обижда непрекъснато, а най-лошото е, че има плагиати тук :-((((

и ние те обичаме :)
please stay :)

Ако в нещата има някаква цикличност, следва негативен период :))))))) Ама да знаеш, сега го няма турбото:)))))
Шегувам се, ам ати си бъди нащрек, щото шило в торба нестои :)))))

кофти работа.. Но ще се справиш - като мен ;)
Колкото до плагиатите- не зная..

Много ти благодаря!
Ще остана.. Инат съм си, както казах вече ;)*
А и упорит човек. Когато виждам смисъл в нещо особено..

Обичам те! Прегръдка {}

моля те, ме не плаши така!!! ;)))
Шилото може и да не стои у торба, ама аз ше го запратя надалеч, ако пак се обади.. ;-))
Нямам намерение да се връзвам повече на простотии (очевадни при това), дори и да започнат пак по мой адрес..
Но не- не вярвам, че предстои нов негативен период, има си цикличност, но има и линейно развитие.. ;)))

Поздрави, и лек ден, Цецке! :)*

поздрави за всички периоди,през които си минала и си оцеляла;))очакват те още дъъъъълги години тук ,така че се въоръжи с търпение....и мнооооого усмивки:))поздрав и прегръдка от мен:))

и винаги съм усещала твоята светлина! За което съм ти благодарна.
Аз съм от хората, които не си падат много по коментари, защото тук изливам чувства от дъблбочината на усещанията си. Някак пречиствам душата си или ...изповядвам нещо, което не бих могла да кажа в прав текст- разговор. Затова, не винаги И отговарям на коментари. Което не би трябвало да се тълкува като темерутщина от моя страна. Права си, че когота човек си говори с другите - те го забелязват и свикват да го търсят. Но не е това , което ми прави добро впечатление от теб. Възхищавам се на твоята безгранична енергия да се усмихваш на всеки един от нас...и това е адски твое! Благодаря ти, Канди! Не се променяй!
и Бъди щастлива!*
:)))) @}----->--->-

:)

пропуснала съм този период (нямаше ме няколко месеца), но като прочетох постинга, разбрах за какво става въпрос. Стана ми много гадно! Поздравявам те за силата и оптимизма! Давай все така напред! :)))
Желая ти прекрасен ден!!! :)))

Благодаря ви на всички за добрите думи в коментарите! :)*

може и дълги години да ме очакват още тук, знам ли.. Като гледам как се привързах (и) към този начин на споделяне и общуване.. :))
Но пък от друга страна ми е малко трудно да си представя бъдещето- нима всички ще сме тук докато не остареем?!?.. Би било забавно- ще се знаем от младини, и на по 50, 60 години може още да си пишем тук някакви работи.. Представяш ли си? Баби и дядовци вече ;-)))

Да е живот и здраве, другото ще се подреди само...

знаеш колко ми е приятно и на мен при теб!..
Ти си талант! Както и аз, надявам се ;)

Прекрасно е, че ме усещаш по този начин.. Че ме усещате...
Не съм си мислила аз, че си темерут, ако не отговоряш понякога на коментарите или не пишеш ;) Няма и да си го помисля- разбирам.. :))

Колкото до усмивките- не зная.. Не съм много по тази част.. Макар че всъщност се усмихвам вече много повече отпреди- и в реалния живот. Но не усмивката за мен е толкова важна, колкото доброто отношение към другия човек, към другите- познати или непознати...

Това, което мисля, че безгранично мога да ви изпращам (макар и виртуално) е положителна енергия.. И го правя! Гледам ви, чета ви с добри очи, това е което е "адски мое" май, повече от усмивките.. :)))

Благодаря ти, съкровище! Бъди щастлива и ти!
:-*

и от мен поздрави и :)))*

направо е хубаво, че си пропуснала онзи период в блога.. Беше отвратително наистина! И аз изхабих много време и нерви да се разправям за глупости, да отстоявам и защитавам себе си и да се опитвам да изчистя името си тук от въображаеми петна, които хвърляха върху ми..

Но всичко това, за щастие, мина и е в миналото :)
Сега пак ми е уютно тук..
Радвам се, и че ти се появи отново на хоризонта :)))

Колкото до денят ми, днес- беше по-скоро сънлив, отколкото прекрасен, но то и това не е лошо ;)))

Поздрави! :*

Радвам се, че все още си тук и вярвам, че и още дълго ще си! Радвам се и съм доволна, че устоя на напора на ветровете зли и на змийските езици, които се мъчиха да те прокудят!!!
Поздрави и хубав уикенд - пълен с Любов, Радост и Хармония!!! :)))))))))))))) :*

И на теб ти желая същото!! :))*

П.С. Колкото до змийските езици, които се опитаха да ме прокудят.. не знаеха колко упорит човек съм ;))) А и когато съвестта ми е чиста, се отстоявам докрай!

Целувки!

Хубаво е ,че процъвтява ,но да не вземе и да завърже ,че пък то по-хубаво от това има ли. Готвиш ли се за панаира на книгата!Кога е той точно че и ние да излезем с нещо!

Да така е и аз бях така писах писах докато един човек ми каза -Ти ме кефиш -искам да станеме приятели !
Аз се влюбих в този човек макар и виртуално и безнадеждно защото животът е жесток притиснал ни е та нямаме време да пием по едно кафе заедно а и един свестен човек ще си каже абе тия двамата май нещо пият кафе заедно -тая работа не ми харесва -нали сме свободни личности тук става дума за интелектуални и духовни потлебности!Този човек донесе много за мен в душата ми със своята естественост и яснота по дадени въпроси та чак съм плакал на творбите и!Не е нужно да бъдеш шарен и накипрен за да бъдеш велик!

панаира на книгата ще бъде около Коледа, както всяка година :) (те са два панаира на книгата годишно мисля- един около 24-ти май, и един- по Коледа).

Колкото до втория ти коментар тук, честно казано- не те разбирам съвсем по какъв повод и защо си го написал при мен..

ами да, има значение за мен.. И ми е приятно. И ценни неща се получават понякога ;) Та ще продължавам..

Поздрави от мен!