нали?...

:)

....изразила си мислите ... и чувствата ми... съвсем точно...
И мен ме натъжава понякога това...
И аз се чудя понякога що за същества сме...да намираме и в тъгата красота... според мен това е удивително човешко качество /както и някои други такива.../
И в красотата намирам накрая все пак утеха, дори и да боли от нея... Заради нея ЖИВЕЯ...
А тъгата... болката /от красотата и от всичко останало/ преглъщам и приемам някакси... И никога няма да се откажа от тях, защото наистина чувствам, че те правят човек -ако не друго- по- истински...

По-горните ти думи са и моето усещане за нещата... И моята вяра!...

(странно е да откриваш и виртуално сродни души.... но е чудесно!...:)

Всъщност права си, да... ;))))

Радвам се, че така се чувстваш- невероятно богата ... със срещи "почти като срещите от терти вид"- т.е. срещи с душите на хората (може би на някои хора?!...) и "най-вече със своята"... Друго не ти трябва. Ти знаеш и сама това...

И аз съм така впрочем. Май и това го знаеш вече...:)